Адът на Путин: Украйна в пламъци

Западът трябва да заеме твърда позиция към украинското правителство и към руския лидер, пише авторитетното списание „Икономист”, цитирано от БТА, на първа страница в печатното си издание в най-кръвопролитната седмица за Украйна след краха на Съветския съюз.

Гражданските вълнения често следват зловещо предсказуем модел. Това, което на пръв поглед изглежда разрешим спор, се превръща в конфликт, при което целите стават по-радикални, огорчението се натрупва и шансът за постигане на компромис се загубва. Такава беше ужасяващата траектория, следвана от Украйна, където започналите през ноември мирни протести прераснаха в грозно насилие. Центърът на Киев, една от големите европейски столици, се превърна в задушаваща военна зона тази седмица. Сгради и барикади бяха изпепелени, а десетки украинци бяха убити.

Въпреки разговорите за примирие между някои от участниците, ужасът може тепърва да стане много по-страшен. Кръвопролитието ще задълбочи разделението в страна, която винаги е била крехка, сложна държава. Една открита гражданска война продължава да е реална перспектива. Пряката отговорност за този кошмар носи Виктор Янукович, бандитският президент на Украйна. Истинският мозък зад него обаче седи в Кремъл: Владимир Путин.

Нито Изток, нито Запад

Територията, която в момента се нарича Украйна, има дълга и болезнена история като кървава гранична зона между Изтока и Запада. Но тя стана независима страна едва през 1991 г., след разпадането на СССР. Сглобена от земи на запад, които някога са били част от Австро-Унгария, с рускоговорещия изток и юг, новата държава винаги е била поставяна под съмнение. Оттогава украинската политика се характеризира с вътрешни борби и корупция - включително през годините след Оранжевата революция през 2004 г., мирно въстание, чиито надежди бяха пропилени от злопаметните му лидери. Много украинци имат чувството, че страната им е била превзета от корумпиран елит, който не може да бъде свален с обичайните демократични средства. Киев е един от малкото европейски градове, в които ЕС е синоним на добро управление и върховенство на закона.

Именно отхвърлянето на търговско споразумение с ЕС през ноември от страна на Янукович, в замяна на непрозрачно споразумение с Русия, доведе до началото на размириците. Скоро след това протестиращите поискаха оставката му, а Янукович и руската пропаганда ги наричаше терористи. Защо след три месеца на сприхави сблъсъци убийствата започнаха тази седмица е неясно. Повечето от тях обаче бяха извършени от хората на президента.

Отговорът на Запада трябва да бъде твърд. Президентските довереници заслужават забраните за визи и замразяването на активи, които САЩ наложиха, а ЕС обмисля. Янукович трябва да обуздае войските си и, ако може, цивилните бандити, които са отговори за голяма част от насилието. Протестиращите обаче също трябва да направят компромис, ако искат да избегнат истинска кървава баня - да напуснат символичната си база на киевския площад „Независимост" и другите сгради, които окупираха. Най-добрият вариант за двете страни би бил те да създадат преходно коалиционно правителство.

Следващите президентски избори са през 2015 г., но те би трябвало да се проведат тази година, за предпочитане без Янукович. Режимът му се характеризираше с ширеща се
шуробаджанащина, преследване на политическите му противници, подчиняване на медиите и подкупване на съдилищата, а сега завърши с клане. Той обаче ще бъде отместен трудно. С телосложението на охранител в бар, той се извърта като невестулка, вероятно ще опита да се измъкне от всички обещания, които поеме, след като реши, че кризата е отминала. Ако това се случи, олигарсите, които подкрепяха властта му и които могат да загубят много от тази лудост, трябва да го принудят да напусне.

Какво трябва да последва е по-неясно. Практически всички украински политици са се дискредитирали, включително изпратената в затвора опозиционна лидерка Юлия Тимошенко. Протестиращите нямат ясен лидер - една от причините, поради които насилието може да се окаже трудно за спиране. Трудно е да си представим появата на кандидат, който да преодолее дълбоките разломни линии в украинското общество. Янукович все още се ползва с подкрепа в източната и южната част на страната, в Киев и в западната част, където протестиращите превзеха правителствени сгради, той е проклинан.

Разцеплението остава ужасяващо вероятен вариант. Избягването на тази съдба изисква, пред всичко, да се сложи край на руската намеса. Путин може да не е драснал клечката тази седмица, но със сигурност е подготвил кладата.

За повечето рационални наблюдатели подклаждането на хаос в съседна Украйна може да изглежда странна амбиция за Русия. Не и за Путин, който смята Украйна за съставна част от руската сфера на влияние и сметна оранжевата революция за западен заговор за открадването й. Икономическите му санкции и заплахи помогнаха в убеждаването на Янукович да обърне гръб на ЕС. Ясно е, че заемите и евтиния руски газ, които подпират разклатената икономика на Украйна, са обусловени от заемането на твърда позиция от Янукович спрямо протестиращите. Тормозът и машинациите на Путин докараха Украйна до това състояние.

Ако Янукович успее да остане на власт, отслабен у дома и отлъчен в чужбина, Путин ще бъде доволен, защото ще има още един зависим лидер, който да добави към своята колекция от отстъпчиви клиенти. Той обаче може да не спре дотам. Руските ястреби отдавна искат да анексират Крим, черноморския полуостров, който Никита Хрушчов предаде на Украйна (говори се, че тогава бил пиян). Този катаклизъм може да даде на Путин претекст да сграбчи Крим. При всяко положение, една окаяна Украйна ще помогне да се убеди собствения му народ, че уличните протести и политическата конкуренция са път към разрухата.

Сблъсък с Кремъл

Крайно време е Западът да се противопостави на това бандитско поведение. Сблъсъкът със страна, която има разглезващата власт на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, големи запаси от въглеродни горива и много ядрени оръжия е труден, но трябва да бъде направен. Най-малкото трябва да се сложи край на дипломатическото преструване, че Русия е спазваща закона демокрация. Тя трябва да бъде изхвърлена от Г-8. Преди всичко, Западът трябва да бъде единен, казвайки на Путин, че Украйна и останалите бивши съветски републики, които той смята за своенравни части от своето наследство, са суверенни нации.

Има нещо като сурово възмездие в момента на вълненията в Украйна. През 2008 г. Русия нахлу в Грузия, малката си южна съседка, точно когато Олимпийските игри започваха в Пекин, което доведе до формални западни протести, но без съществени последствия. Събитията в Киев прекъснаха Зимната Олимпиада в Сочи, която трябваше да стане двуседмична демонстрация на успеха на путинизма. Този път Западът трябва да накара Путин да види, че с този хаос в сърцето на Европа е отишъл твърде далеч.