В бъдеще една-единствена ваксина може да предпазва от грип, COVID-19, бактериални инфекции на белите дробове и дори сезонни алергии. Макар идеята да звучи революционно, учените предупреждават, че напълно универсална ваксина остава на години разстояние.
Ново изследване представя експериментален назален спрей, тестван засега върху мишки, който е показал широк имунен ефект срещу вируси, бактерии и алергени, съобщава уебсайтът „Live Science“, цитиран от БГНЕС. Макар авторите да го определят като „универсална респираторна ваксина“, механизмът му е различен от този на класическите ваксини.
Специалисти обясняват, че респираторните вируси като грипните и коронавирусите постоянно мутират, което налага ежегодно обновяване на ваксините.
„Докато циркулират, вирусите се променят както в големи, така и в малки детайли“, обяснява д-р Алфредо Мена Лора, директор по контрол на инфекциите в болница „Сейнт Антъни“ в Чикаго. „Затова антителата, които са работили миналия сезон, може да не са толкова ефективни през следващия.“
След пандемията от COVID-19 интересът към универсални ваксини значително се засилва, тъй като тя показа колко бързо новите патогени могат да се разпространят и колко бързо ваксините остаряват.
Затова изследователите се насочват към ваксини, които атакуват по-стабилни части от вирусите – елементи, които почти не се променят между различните щамове.
При грип например учените се фокусират върху протеина хемаглутинин, по-конкретно върху неговата „дръжка“, която мутира по-бавно от „главата“. Проектът FluMos-v2 вече е преминал ранни клинични изпитвания и е показал обещаващ имунен отговор.
Инициативата Generation Gold Standard също работи върху ваксини с по-широк спектър на действие, включително назален грипен препарат, който в момента е в напреднала фаза на изпитвания.
Паралелно се разработват и т.нар. пан-коронавирусни ваксини, насочени към настоящи и бъдещи коронавируси, както и експериментални ваксини, създавани с помощта на изкуствен интелект, който анализира най-стабилните участъци от вирусните протеини.
Всички тези подходи обаче все още са в ранни етапи на развитие.
За разлика от класическите ваксини, новият експериментален спрей не „обучава“ имунната система да разпознава конкретен вирус. Вместо това той активира вродения имунитет – първата защитна линия на организма.
Според професор Бали Пулендран от Станфордски университет, идеята е да се „подготвят“ имунните клетки в белите дробове така, че да реагират по-бързо при всяка инфекция. Този подход се основава на наблюдения от ваксината БЦЖ срещу туберкулоза, при която е установено, че тя може да засили общата имунна защита извън първоначалното си предназначение.
В новото изследване мишки, получили четири дози от спрея, показват значително по-ниски вирусни нива в белите дробове при контакт с коронавирус – около 700 пъти по-малко в сравнение с неваксинирани животни. Освен това те оцеляват и не губят тегло, за разлика от контролната група.
Подобен ефект е наблюдаван и срещу бактериални инфекции като инфекция със Staphylococcus aureus и инфекция с Acinetobacter baumannii, както и при модели на алергични реакции, причинени от домашни акари. Въпреки обещаващите резултати, учените подчертават, че изследването е все още в начален етап и е тествано върху ограничен брой патогени и само при животни.
Експерти като доцент Марк Камерън от Университет Case Western Reserve предупреждават, че човешката имунна система е много по-сложна и различна, което прави клиничните изпитвания ключови за оценка на безопасността и ефективността. Съществува и риск от прекомерна имунна активация, която може да доведе до възпалителни реакции, поради което изследванията при хора ще бъдат внимателно контролирани.
Екипът на Пулендран вече подготвя ранни клинични изпитвания. Ако подходът се окаже успешен, подобна ваксина би могла да намали хоспитализациите и да облекчи натиска върху интензивните отделения по време на сезонни епидемии и бъдещи пандемии. Според оценка на Световна здравна организация, следващото поколение универсални грипни ваксини би могло да предотврати милиарди случаи на грип до средата на века, но засега това остава хипотеза.
Учените обобщават, че бъдещето вероятно няма да се опира на една универсална ваксина, а на комбинация от различни технологии, които заедно ще осигуряват по-широка и по-дълготрайна защита срещу респираторни заболявания.
