Учени разкриха защо човешки мозъци са се съхранили повече от 10 000 години

Учени откриха вероятното обяснение на една от най-големите загадки в археологията – как човешки мозъци са успели да се запазят в продължение на хилядолетия, въпреки че останалите меки тъкани на тялото са се разложили, съобщава уебсайтът „IFL Science“. Резултатите от изследването хвърлят нова светлина върху процесите на разлагане след смъртта и могат да помогнат и за по-доброто разбиране на някои невродегенеративни заболявания, пише БГНЕС.

Обикновено мозъкът е една от най-крехките тъкани в човешкото тяло. След смъртта той бързо започва да се разгражда и при нормални условия се втечнява. Въпреки това археолозите са открили над 1300 случая на древни човешки останки, при които именно мозъкът е единствената запазена мека тъкан, докато всичко останало е изчезнало.

През 2024 г. учени съобщиха за повече от 4000 запазени човешки мозъка, някои от които са на възраст до 12 000 години. Новото изследване цели да обясни как е възможно това.

За целта екип от Великобритания и Дания провежда експеримент с 72 лабораторни мишки, погребани в различни условия. Учените променят нивата на кислород и влажност в почвата и проследяват как се променя мозъчната тъкан в продължение на шест месеца. На различни етапи мозъците са изследвани чрез протеомен анализ, който определя кои белтъци се запазват и кои се разграждат.

Резултатите показват, че най-важният фактор за съхраняването на мозъка е липсата на кислород. В суха и богата на кислород среда белтъците се разрушават бързо, докато във влажна среда с ниско съдържание на кислород значителна част от тях остава стабилна.

Изследователите установяват още, че при тези условия химичните процеси, които обикновено водят до разлагане на мозъчната тъкан, действат по обратен начин – стабилизират определени белтъци и позволяват те да се запазят в продължение на стотици или дори хиляди години.

Авторите отбелязват, че същите химични механизми се наблюдават и при някои невродегенеративни заболявания и процесите на стареене на мозъка. По-доброто им разбиране може да помогне на учените, които изучават болести като Алцхаймер и други форми на деменция.

„Като свързваме вътрешната химия на тъканите с условията на околната среда, нашите резултати превръщат запазването на мозъка от необяснима аномалия в очакван процес“, заключават авторите на изследването.

Според тях откритието окончателно разрешава дългогодишния парадокс защо в някои древни гробове мозъкът остава непокътнат в продължение на хилядолетия, докато всички останали меки тъкани изчезват.