Трупове по кръстовищата, като при гражданска война, в епицентъра на епидемията от ебола

Обезобразени от кръвоизливи трупове на жертви на смъртоносния вирус ебола остават с часове по кръстовищата на населените места в Либерия, захвърлени от уплашените близки – обстановката в епицентъра на епидемията напомня на гражданска война, а на погребения отдавна никой не ходи, разказват кореспондентите на германската агенция ДПА.

По данни на Световната здравна организация в страната има регистрирани 834 съмнителни и потвърдени случая на ебола, от които 466 са с летален изход. Местното министерство на здравеопазване съобщи, че заразени има в осем от 15-те административни района на страната.

„Положението е много страшно. Щом се събудиш, научаваш за още починали", казва Фату Ибрахим, домакиня от Монровия. „Ситуацията е подобна на войната, в която се бихме през 90-те години. Никой не знае какво ще се случи с него на следващия ден", казва Томас Куиа от града.

Страх е обзел хората в Либерия, където крехката здравна система се напряга до пределите си. Когато починал синът на Джоузеф Танданполи, никой не дошъл на погребението. Синът му Уилям бил лекар, харесван и уважаван от мнозина. Когато обаче се заразил от ебола, роднините и приятелите му стоели настрана, защото много се страхували да не влязат в контакт с вируса. „Това е тъжно", казва 64-годишният Танданполи, който живее в либерийската столица.

„Не посетих господин Танданполи да му изразя съчувствие, защото се боях, че той и останалите членове на семейството му може да са заразени, особено когато се разбра, че той се е грижел за болния си син", обяснява съседът Джаксън Сейсей, повдигайки рамене.

Тъй като претоварените здравни органи не могат да реагират на всички обаждания, десетки болни биват лекувани у дома, докато умрат. Нощем роднините изхвърлят по уличните кръстовища обезобразените от болестта трупове. Понякога минават три дни, докато трупът бъде вдигнат, казват местни жители. Здравното министерство изпитва недостиг от линейки и медицински персонал, а малцина либерийци иска да вършат тази работа. Даже на една от оживените централни улици на Монровия на властите са били нужни цели 48 часа да вдигнат един труп въпреки многократните обаждания по правителствените „горещи линии", писа местният вестник „Фронт пейдж Африка".

Мейбъл Сейбей, 45-годишна медицинска сестра, разказа пред ДПА за две деца, изоставени след смъртта на родителите им от ебола. Сестрите на 5 и 7 години дни наред спели под дъжда пред къщата си, докато някой подал сигнал на здравен работник, който отвел децата в карантинен център.

Правителството на президента Елън Джоунс Сърлийф се бори с всички сили да овладее епидемията, отнела досега живота на над 1200 души в Западна Африка. Според граждани мерките за проследяване на хората, които са били в контакт със заразени, се предприемат мудно.

Превантивните мерки често са неадекватни. Множество пътници съобщават, че термометрите на летището са неизправни. Един пътник, пожелал да остане анонимен, разказа, че на международното летище „Робъртс" в Монровия му била измерена температура 30 градуса по целзий. Служителят обаче му махнал да минава. „Казах му: Аха, явно вече съм умрял! Той само се усмихна и ми махна да мина", разказва пътникът.

Друг либериец посочва, че трите медицински сестри, които измерват температурата на десетките пътници на граничен пункт със Сиера Леоне, използват остарели живачни термометри. Термометрите били пъхани в устите или под мишниците на хората, без да бъдат предварително дезинфекцирани, а сестрите не били в предпазни облекла.

Безсилието на властите пролича може би най-ясно по-рано тази седмица, когато те разпоредиха на армията да стреля по хората, които се опитват нелегално да влязат в страната от Сиера Леоне. Либерия наложи по-твърди мерки, след като обитатели на бедняшко селище край Монровия нахлуха в карантинен център и освободиха към 30 пациенти с ебола. Вероятно тези пациенти няма
да могат да бъдат проследени и те продължават да представляват голям риск за заразяването на други хора.

Много либерийци се обръщат към единственото нещо, което смятат, че може да ги спаси: към Бога. Въпреки препоръките на здравните органи да се избягват големи събирания на хора, църквите и джамиите са претъпкани. Все пак богомолците вече не се ръкуват и са започнали да носят дрехи с дълги ръкави, за да избегнат контакти с кожата на друг човек. На входовете са поставени кофи с хлорирана вода за дезинфекция на ръцете.

Който има възможност, заминава. Чуждестранни кампании, сред които минните гиганти „Арселор Митал" и „Чайна юниън", са съкратили дейностите си и са евакуирали персонал. След като много авиокомпании, включително „Ер Франс", „Кения еъруейз" и „Бритиш еъруейз", спряха да летят от Либерия, хората се втурнаха да купуват билети за други полети и местата бързо свършват. „Заминавай, докато можеш", препоръча един пътник.