След седем агонизиращи седмици Моран Алони най-накрая успява да прегърне трите си племеннички и двете си сестри, след като са държани в плен от бойци на „Хамас“.
Всички те са освободени след временното споразумение за примирие между Израел и „Хамас“, но оттогава шокират членовете на семействата си с описанията на условията, при които са държани.
Тригодишните близначки - Ема и Юли, и тяхната майка Шарън, както и 6-годишната Амелия и майка ѝ Даниел са отвлечени от терористичната организация.
По заповед на похитителите малките момичета са могли само да шептят, не и да говорят гласно.
Даниел и Шарън, двете сестри на Моран, са били със семействата си в къщата на Шарън в кибуца Нир Оз на 7 октомври, когато бойците на „Хамас“, проникват от Газа, вилнеят в общността, изгарят къщи, убиват цивилни и отвличат хора.
В същия ден Моран получава съобщение от сестра си Шарън. Тя описва как въоръжените мъже нахлуват в къщата им и я запалват. Тя изразява страха си, че може би семейството ѝ няма да оцелее.
На 30 октомври „Хамас“ публикува видео, показващо три жени, държани за заложници, за които се твърди, че са в Газа. Само една от тях говори пред камерата. Това е Даниел – едната от сестрите на Моран.
След като вижда този запис, Моран оставя страха и се изпълва с надежда за членовете на семейството си. След договореното временно примирие между Израел и „Хамас“, на 24 ноември Даниел и Амелия са от първата група освободени заложници.
Три дни по-късно – на 27 ноември, са освободени и Шарън и нейните дъщери близначки. Съпругът на Шарън обаче - Дейвид, остава в плен.
„Благодарен съм, че сега са тук. Имали са тежки ситуации. Били са принудени да шепнат – с часове и дни. Помислете си – децата реагират различно, искат просто да плачат или да крещят, да говорят. Но представете си и ситуация от детството си, в която родителите ви принуждават да мълчите. Как се чувствате? Това са истории, които съм чувал само от Холокоста“, коментира Моран Алони.
„Моментът на срещата ни беше сюрреалистичен. След времето, в което мислехме, че може никога повече да не ги видим, отново сме заедно. Не мисля, че имам думи да опиша чувството“, споделя той.
„Амелия просто искаше да яде нещо. Посрещнахме близначките с два еднорога и това беше първото нещо, с което искаха да си играят. Само след минути те започнаха да го правят. За мен това означаваше, че те са избрали живота, дори и да не го осъзнават“, разказва още чичото на момичетата.
„Сестрите ми искаха да разберат какво се е случило през тези 50 дни. Има толкова много информация, която трябва да им се каже и да им се обясни. Шарън има приятели, които вече не са тук с нас, някои от тях са отвлечени“, казва още той.
