След като „Титаник“ потъва на първото си плаване през Атлантическия океан през 1912 г., правителствата и от двете страни на океана решават, че е време за реформа. Основният въпрос – имало ли е какво да се направи, за да бъдат спасени 2200 души на борда, сред които и 1500-те загинали?
Резултат от това разследване е т.нар. Конвенция за безопасно мореплаване приета през 1914 г. Правилата важат и до днес, пише Би Би Си в обширен материал.
След имплозията на „Титан“ в близост до останките от кораба, експертите смятат, че е време за нови правила, които да обхванат скъпият туризъм до морски остански.
Непотъващият кораб
Когато „Титаник“ отплава от Саутхемптън корабът е най-големият океански лайнер в света. Построен е с най-модерната морска технология и много смятат, че е непотопяем.
„Никой, дори Господ, не може да потопи този кораб“ гласи фраза на служител от „Уайт стар лайн“ – компанията собственик на „Титаник“.
Корабът разполагал с отделни помещения в случай на наводнение, които се затваряли автоматично от врати. Те трябвало да издържат на пробив в корпуса и да намалят опасността за целия кораб.
Знае се, че лайнерът не разполагал с достатъчен брой спасителни лодки. Разследване на британското правителство след инцидента установява, че капацитетът на наличните лодки бил за 1178 души, което е само 50% от всички хора на борда.
Конвенцията за безопасно мореплаване е приета през 1914 г., като е допълвана през 1929, 1948, 1960 и 1974 г. Една от наложените промени е задължително количество лодки, което да отговаря на 125% от екипажа и пасажерите на борда.
Други регулации, които идват директно от „Титаник“, са задължителните тренировки за напускане на плавателни съдове при проблем. Също така честотите за искане на помощ на радиото вече се следят 24/7, защото близкият кораб „Калифорния“ така и не чул зововете за помощ от „Титаник“.
Уроците от „Титан“
Експерти по мореплаване твърдят, че подводницата действала извън настоящите регулации, които били наложени след потъването на „Титаник“. Причината – според OceanGate технологиите на борда не позволявали проверки за сигурност, тъй като били прекалено нови и не можело да се сертифицират.
Друг проблем е, че „Титан“ не плава под определен флаг, а в международни води. Така няма държава, която да следи компанията дали изпълнява всички нужни изисквания за безопасност.
Макар иноватори и изследователи често да нарушават правилата в името на научни пробиви, експертите са категорични, че когато става въпрос за комерсиални гмуркания изискванията за безопасност трябва да са в пъти по-високи.
Коментар по темата направи и режисьорът Джеймс Камерън, който е слизал 33 пъти до „Титаник“.
„Всеки ден се доверяваме на инженерството. Влизаме в асансьор, например. Предполагаме, че някой е пресметнал правилно всичко и устройството е сертифицирано. Трябва да предприемаме същи емреки за сигурност когато става въпрос и за подводници.
Той намира и призрачни прилики между двата инцидента, разделени от 111 години.
„Това е сюрреалистична ирония. „Титаник“ потъва, защото капитанът ѝ влиза с пълна мощност в поле с айсберги през нощта, след като многократно е бил предупреждаван да не го прави. Сега виждаме същото – след многократно подминавани предупреждения, потъва подводница без сертификат“, допълва той.
