През миналата годината компанията OceanGate, която стои зад подводницата „Титан“, е завела 28 души до останките на „Титаник“. Загиналите с последната експедиция петима души също трябваше да ги видят. Това обаче не се случи и е възможно телата им завинаги да останат на дъното на Атлантическия океан.

Батискафът е създаден пред 2018 г., а след това са регистрирани множество нарушения, извършвани от компанията. Те обаче не са били достатъчни, за да се отправи поглед към безопасността на пътуването и трагичният инцидент да бъде предотвратен.

По-рано тази година двойка от Флорида обвини OceanGate, че не е възстановила изплатена сума, след като планираната им експедиция до „Титаник“ през 2018 г., многократно е отлагана.

Някои от мисиите във времето са измествани, тъй като е необходимо възстановяване на корпуса на „Титан“, който иначе не би могъл да се гмурне до останките на луксозния лайнер.

През 2022 г. OceanGate отменя пътуването на Дейвид Поуг от CBS News заради повреда в оборудването, след като успява да се спусне само на 11 метра дълбочина. „Титаник“ се намира на 3800 метра под водата.

При по-късно гмуркане подводницата губи контакт с кораба майка и не може да намери пътя към останките. „Бяхме изгубени за два часа и половина“, казва друг авантюрист.

През последните години компанията е извършила редица гмуркания на дъното на Атлантическия океан.

При едно от тях обаче подводницата се сблъсква с проблем с батерията и трябва да бъде „ръчно прикрепена към повдигащата си платформа“, което води до „повреда във външните ѝ компоненти“.

OceanGate отменя следващата мисия – заради „ремонт и оперативни подобрения“. Изпълнителният директор Стоктън Ръш признава, че е „нарушил някои правила“, за да направи “Титан“. На туристически блогър през 2021 г. той казва, че иска да бъде известен като „новатор, който нарушава правилата“. Сега той е сред петимата загинали пътници на борда на подводницата.

„Изборът на правилата, които нарушавате, са тези, които ще добавят стойност за другите и за обществото“, казва Ръш.

През 2019 г. от компанията заявяват в своя публикация на уебсайта си, че „Титан“ не е класифициран, тъй като класифицирането на иновативни проекти често изисква многогодишен процес на одобрение, което пречи на въвеждането на бързи иновации. Само по себе си класифицирането не е достатъчно, за да гарантира безопасността, посочва от OceanGate.

Още при създаването на подводницата използваните строителните материали и дизайнерски решения са определяни като „противоречиви“.

Корпусът под налягане на “Титан“ е направен предимно от въглеродни влакна, които са по-леки.

„Ако ги имате в приложение за фюзелаж на самолет, това е конвенционално и познато приложение, но при компресия, те са компрометирани. Това е доста експериментално и нетрадиционно използване на този материал“, посочват експертите.

Корпусът под налягане обаче премина тестове, при които беше е подложен на налягането, установено на дълбочината, на която се намира „Титаник". Въпросът обаче беше как се амортизира във времето.

Най-малко двама бивши служители на OceanGate също изразяват през годините опасения за безопасността относно дебелината на корпуса на „Титан“.

През 2021 г. е представено тестово гмуркане на „Титан“. От Discovery Channel искат да покажат подводницата. Екипът обаче решава да не го прави, защото разбира, че предстоят още много процеси на разработване.

„Много от системите работеха, но много от тях и не работеха. Имаше проблеми с тласкачите и компютърното управление. В крайна сметка видяхме, че това гмуркане е изпълнено с предизвикателства“, посочват от екипа.

От OceanGate твърдят, че Boeing участва в проектирането и конструирането на „Титан“

Boeing "не е проектирал или построил" Titan, въпреки твърдението на OceanGate. Американският призводител на авиационна, космическа и военна техника отрича това в свое изявление.

Подобно отхвърляне на твърдения за партньорство правят и от Университета във Вашингтон.

„Лабораторията по приложна физика на учебното заведение първоначално подписа споразумение за изследователско сътрудничество на стойност 5 милиона долара с OceanGate, но извършихме дейност за 650 000 долара и след това не работихме повече заедно“, посочва говорител на университета.

„Това сътрудничество доведе до кораб със стоманен корпус, наречен „Циклопс 1“, който може да пътува до 500 метра дълбочина, което е много по-плитко от дълбочините, до които е пътувала подводницата “Титан“. Лабораторията не е участвала в проектирането, инженеринга или тестването ѝ“, посочва още той.