Кучето не е просто домашен любимец. Веднъж, влязло в дома ви и в сърцето ви, кучето никога не си тръгва. Кучето е част от семейството, то е повече от четириного същество.

За всеки, който някога е гледал куче, тази любов е просто безкрайна.

Безкрайна е и любовта на американката Саманта Пауърс към нейният Локи. Питбулът изчезва безследно преди две години, но жената никога не спира да таи крехка надежда в душата си, че чудото ще се случи и Локи ще се върне при нея.

И чудото наистина се случва. Преди броени дни Саманта получава обаждане от Центъра за грижа и контрол на животните във Форт Уейн, щата Индиана:

„Намерихме вашето куче. Моля да изберете ден и час, в който да ви го върнем.“

За Саманта това означава: незабавно. Тя няма търпение да прегърне Локи, който през 2022 г. се измъква от къщата, докато Саманта е в командировка и е поверила грижите за него на своя приятелка. Уви, една незатворена врата носи безкрайна мъка на собственичката на кучето.

Срещата между Саманта и Локи буквално стиска за гърлото: собственичката и кученцето плачат от радост, питбулът върти опашка и подскача, не може да повярва, че се е върнал при Саманта, не може да си намери място от щастие. Разбира се, следва канонада от лигави целувки в знак на признателност.

Сълзите на Сам са много, бликат от сърцето ѝ. А историята на Саманта и Локи за кратко обиколи социалните медии из целия свят и разтопи сърцата на хиляди с щастливата си развръзка.

„На моменти ме обземаше жестоко отчаяние“, признава Саманта след щастливата развръзка. В центъра за грижа и контрол на животните успяват да установят кой е собственикът на питбула, благодарение на микрочип.

„Не знаем къде е бил Локи толкова дълго време, но по всичко личи, че е имал дом и за него са се грижели добре“, споделят от службата, след като откриват кученцето да се скита бездомно в района на Форт Уейн.

По-щастлива от Саманта Пауърс е може би единствено нейната майка Барбара:

„Дъщеря ми потъна в дълбока депресия, след като изгубихме кучето. Когато получи обаждане, че е открито, тя просто не беше на себе си. Щастието в очите ѝ се върна.“

Продължи да четеш