Адолф Хитлер не е особено обещаващ лидер, но въпреки това успява да създаде връзка с милиони германци, генерирайки ниво на харизматична атракция, която остава почти без аналог. Това е мрачно предупреждение за съвременния свят, твърди историкът Лорънс Рийс.
В основата на историята на Адолф Хитлер стои огромен, загадъчен въпрос: как е възможно човек с особен характер и неудовлетворен в личен план, подобно на Хитлер, да спечели властта в една напреднала държава в сърцето на Европа и да бъде обичан от милиони хора?
Отговорът на този жизненоважен въпрос може да се намери не само в историческите обстоятелства на времето - по-специално поражението на Германия в Първата световна война и депресията от началото на 30-те години, но и в лидерската природа на Хитлер.
Именно този аспект от историята я прави от особено значение за живота ни днес.
Хитлер е прототип на "харизматичен лидер". Той не е "нормален" политик - някой, който обещава политики, като например по-ниски данъци и по-добро здравеопазване, а по-скоро квази-религиозен лидер, който предлага почти духовни цели за изкупление и спасение. Той е лишен от чувство за лична съдба, наречена от него "провидение".
Преди Първата световна война Адолф Хитлер е бил никой, просто един чудак, който не би могъл да има интимни отношения, не е в състояние да дискутира по интелектуални теми и е бил изпълнен с омраза и предразсъдъци.
Но когато Хитлер говори в мюнхенските бирарии, след поражението на Германия в Първата световна война, изведнъж слабостите му биват възприемани като сила.
Омразата му зазвънява в унисон с усещанията на хиляди германци, които се чувстват унижени от условията на сключения във Версай договор и търсят изкупителна жертва за загубата във войната. Неспособността му за водене на дебат се схваща като сила на характера, а отказът му за какъвто и да е разговор е смятан за белег на "велик човек", който се отличава от тълпата.
Факт е, че Хитлер успява да установи контакт с публиката си, която е и в основата на всичките му бъдещи успехи. Много хора определят именно това негово умение като "харизма". "Този човек притежаваше такава харизма, че хората вярваха на всяка негова дума", казва Емил Клайн, който е слушал как Хитлер говори през 20-те години.
Но Хитлер "не хипнотизира" публиката си. Не всеки, който е чувал неговите емоционални речи, е трябвало да повярва на казаното или да го последва. Много хора дори смятат, че думите на Хитлер в онзи момент са глуповати.
"Не го харесах, заради дразнещия му глас", казва Хърбърт Рихтер, немски ветеран от Първата световна война, който среща Хитлер в Мюнхен в началото на 20-те години. "Той викаше наистина доста прости политически идеи. Помислих си, че това не е съвсем нормално."
В добрите икономически времена, от средата до края на 20-те години, в Германия Хитлер е приеман за харизматична личност само от един куп фанатици. Толкова, че на изборите през 1928 г. нацистите получават едва 2,6% от гласовете.
И все пак, след по-малко от пет години Хитлер вече е канцлер на Германия и лидер на най-популярната политическа партия в страната.
Това, което се е променило, е икономическата ситуация. В резултат на краха на Уолстрийт през 1929 г. има масова безработица в Германия, а банките са фалирали. "Хората бяха много гладни", казва Юта Рюдигер, която по това време започва да подкрепя нацистите. "Тогава беше много, много трудно. И в този контекст, Хитлер с неговите изявления, като че ли се превърна в носител на спасението". Тя се обръща към Хитлер и изведнъж се почувствала свързана с него. "Аз самата имах чувството, че той е човек, който не мисли за себе си и собствената си изгода, а единствено за благото на германския народ".
Хитлер заявява отчетливо пред милиони германци, че те са арийци и по тази причина са "специални" и "по-добри" хора от всички останали, заради расата си. Нещо, което съдейства за заздравяването на харизматичната връзка между лидера и последователите му.
Хитлер не скрива своята омраза от избирателите си, както и презрението му към демокрацията или вярата му в използването на насилие за по-нататъшните му политически цели. Но това, което е решаващо, е, че той говори само срещу строго определени врагове, а именно комунистите и евреите.
Тъй като по-голямата част на обикновените германци не попадат в тези групи, докато прегръщат идеите в новия свят на нацизма, те са относително свободни от преследване - поне докато войната не започва да върви зле за Германия.
Тази история има значение за нас днес. Не защото историята предлага "уроци" - как грешките от миналото никога да не се повторят отново. А защото историята може да съдържа важни предупреждения.
В период на икономическа криза милиони хора изведнъж решават да се обърнат към неконвенционален лидер, мислейки си, че притежава "харизма", тъй като е свързан с техните страхове, надежди и латентно желание да обвиняват другите за тяхното затруднение и беди. И крайният резултат бива пагубен за десетки милиони хора.
Мрачна ирония е, че германският канцлер Ангела Меркел бе посрещната наскоро в Атина със знамена със свастики от гневни гърци, протестиращи за това, което виждат като немски намеса в тяхната страна.
Иронично, защото това се случва в самата Гърция - на фона на ужасна икономическа криза - където наблюдаваме внезапно разрастване на политически движения като Златната зора, която пропагандира своята нетърпимост и желание да преследват малцинствата. А лидер е човек, който твърди, че не е имало газови камери в Аушвиц. Може ли да има по-голямо предупреждение от това?
*Текстът е по материали на историка Лорънс Рийс, публикувани от Би Би Си
