Началото на размириците в Иран беше въпрос на време. Както вече имах възможността да споделя с читателите на btvnews точно преди два месеца в текста „Кога ще започне войната с Иран? И какво би означавало това за България”, отдалечаването от евентуален военен сблъсък между Израел и Иран е в пряка зависимост от резултата от икономическите санкции, наложени над Техеран от САЩ и Европейския съюз.

Те дават своето отражение по-бързо от първоначалните очаквания.

В началото на пролетта дойдоха първите признаци, че иранската икономика колабира. Наказателната акция на САЩ и Европа, както и съпричастността на Китай и Индия, които сериозно намалиха вноса на ирански петрол, лишава страната от твърда валута, което в комбинация с изключването на централната иранска банка от международните парични трансфери, подкопава стандарта на живот. Социалното напрежение се покачва също толкова бързо, колкото се обезценява иранският риал.

През последните 72 часа иранската валута се обезцени с още 15%, достигайки ниво от 34 500 риала за 1 долар. Само една седмица по-рано курсът беше 24 000 риала за 1 долар. Очевидно е, че процесът е хаотичен и поне в момента изглежда необратим.

Президентът Махмуд Ахмединеджад призова иранците да не обръщат парите си във валута, за да не подпомагат „заговора” на САЩ срещу страната.

Това, което Ахмединеджад нарича заговор, е доста добре работещ план за атака срещу иранската икономика, която от началото на годината е загубила около 50 милиарда долара от неосъществени петролни сделки.

Иран сякаш е затворен в херметическа капсула, която методично се разклаща.

Крайната цел е предизвикването на хаос, който отново да изкара хората по улиците три години след протестите срещу преизбирането на Махмуд Ахмединеджад. Цените на хранителните продукти продължават да растат. Вносът на суровини за производството е почти невъзможен заради санкциите. Безработицата се покачва.

На този фон през седмицата тежката артилерия на западната преса вестник „The Times” публикува материал за сериозно напрежение по върховете на иранското разузнаване заради безрезултатната подкрепа на Техеран за режима на Башар Асад.

Според анонимни източници на изданието, Иран е налял над 10 милиарда долара в Сирия, като в последните месеци заплатите в сирийската армия са били плащани директно от Техеран.

Това е предизвикало разрив в отношенията между върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей и Касем Сюлеймани, който командва бригадите „Ал Кудс” на Корпуса на пазителите на революцията, който представлява многохилядна армия, подвластна лично на духовния лидер.

Как иранците ще погледнат на факта, че докато те обедняват, милиарди долари продължават да текат към загубилия международна легитимност режим в Сирия?

„Иранската нация никога не се е поддавала и няма да се поддаде на натиск, което е същинската причина за гнева на врага”, заяви вчера Али Хаменей.

Само ден по-рано президентът Ахмединеджад също се опита да успокои иранското общество.

„Правителството работи по въпроса с пълна сила, но трябва да се отбележи, че срещу нас се води икономическа и психологическа война и всички отрасли трябва да подкрепят администрацията. Соченето с пръст и обвиняването на администрацията за сегашното положение не помага за разрешаването на проблема”, лаконично заяви бившият кмет на Техеран, чийто втори президентски мандат навлиза в своята последна година.

В заключение на това кратко обобщение на събитията от последните дни искам да ви кажа нещо много просто. Сегашната ситуация в Иран ни дава ясен знак, че краткосрочно до военна интервенция надали ще се стигне. Всички задкулисни усилия на САЩ и Израел ще бъдат насочени към по-силното разклащане на капсулираната иранска икономика с надеждата, че критичното ниво на недоволство вътре в иранското общество ще достигне своята точка на кипене преди „червената линия” от рисунката на Нетаняху пред ООН бъде прекрачена.

Тепърва медиите ще започнат да говорят за събитията, които предстоят в Иран. В момента те се развиват много бързо и имат локален характер, но носят със себе си глобални последици.