Много въпроси останаха без отговор след атентата в Бургас. Докато все още ние, българите, не можем да разберем какво ни се случи на 18 юли, политиците в Израел изглеждат наистина решени за удар срещу Иран. Засега само САЩ възпират подобна авантюра, но всички са единодушни, че въпросът вече е не „дали”, а „кога” ще започне войната. Тогава трябва да бъдем готови за последствията, които ще засегнат всички.
Много исках да споделя с вас, читателите на btvnews, впечатленията си от Иран, така както го видях преди четири години. Сметнах обаче, че ще е по-разумно, ако го направя след като премине първоначалната истерия след трагедията в Бургас и всички редовни медийни анализатори получат възможност да аргументират тезите си.
В интерес на истината, малко от тях са попадали в Иран, още по-малко дори са си го помисляли. Може би заради това всяка година по това време повечето коментатори публично казват, че „войната е въпрос на месеци“.
Война наистина ще има, може да бъдете сигурни. Но няма да е толкова скоро, в това също може да бъдете сигурни.
Война ще има само в случай, че санкциите на Европейският съюз и САЩ не дадат желания резултат и смелите младежи, които скочиха срещу режима на аятоласите много преди избухването на „Арабската пролет“ отново не излязат на улицата.
Война със сигурност ще има и в случай, че следващият стопанин на Белия дом се казва Мит Ромни. Защото последните десетилетия показаха, че съществува закономерност военните кампании в Близкия Изток да са запазена територия за републиканците. Предишният път, когато войната изглеждаше „въпрос на седмици”, беше към края на мандата на Буш, но тогава просто времето на администрацията да вземе такова решение се оказа недостатъчно, а имаше и умора от войните в Афганистан и Ирак.
Точно в този период от време попаднах в Техеран
В международните отношения днес има две особено лоши момчета. Ким Чен Ир вече е покойник, но Махмуд Ахмадинеджад все още е президент на Иран.
Властта на Ким в Северна Корея беше абсолютна, докато президентът на Иран олицетворява „светската” власт в единствената държава с теократично управление в света – Иран.
Не трябва да се заблуждавате, че Иран може да бъде ударен военно, без това да донесе сериозни последици, главно за световната икономика. Техеран разполага с ракети, в обсега на които попадат всички петролни съоръжения на Саудитска Арабия. Техеран има достъп до най-модерното руско и китайско оръжие и армия, съставена от около 1 милион души, които могат да облекат униформите си много бързо.
Проблемът е, че управлението на Иран е на религиозна основа с мъченически характеристики. Ситуацията се усложнява още повече от факта, че като четвъртата държава по залежи на петрол в света, Иран е желан партньор за Китай и Япония, което всяка година вкарва в хазната на „аятоласите” над 80 милиарда долара. Товао им гарантира сравнителна финансова независимост, която не минава през задължително добри търговски връзки със Западна Европа и САЩ.
До това лято
Голямата дипломатическа победа на САЩ и Израел в последните години, беше постигането на единодушие, с което Европейският съюз се присъедини към санкциите срещу Техеран. Япония също подкрепи тези санкции и сериозно намали количеството на иранския петрол до около 10% от петрола, нужен на икономиката, за да функционира.
Властите в Техеран в момента се опитват да компенсират загубените пазари чрез петролни сделки с Турция, където горивата са рекордно скъпи.
Китай, все още най-големият потребител на ирански петрол, вече урежда част от своя внос чрез бартер, като по този начин заобикаля ембаргото. Подобна схема се използва и от Индия, която внася все повече от „черното злато” от Иран, но в рупии.
В същото време ситуацията вътре в Иран се влошава бързо. Ембаргото на ЕС и САЩ има изражение не толкова върху количествата на доставките, колкото предизвиква липсата на твърда валута в долари и евро. В резултат на това иранската икономика колабира. Националната централна банка е напълно изключена от системата за международни парични трансфери.
В резултат на това цените на основните хранителни продукти се повишават като през „Виденовата зима” в България. По неофициални данни безработицата в промишленото сърце на
Иран е скочила до 35 процента, защото фабриките не могат да внасят суровини и уволняват работници. Само за един месец пилешкото месо е скочило до около 5 долара за килограм, което е астрономическа сума за иранския стандарт. Наред с това олио и захар бележат почти 70% ръст.
Търсеният ефект е иранската икономика да бъде омаломощена до избухване на социални бунтове, насочени срещу режима. Целта е Иран да разклатен „отвътре”, а не отвън.
По ирония на съдбата, именно подобни социални бунтове, в резултат на бедността и непосилния живот, свалиха режима на шаха през 1979 година.
Преди да замина за Иран, бях прочел книгата на руския автор Александър Ушаков „Тайните на Изтока”, която много кратко скицира какво се случва тук през 1979 година.
Той разказва как един ден, преди много години, в джамията в малкото иранско градче Кум, влязъл самият шах и неговата съпруга, която била с непокрита глава. Аятолахът в джамията направил остра забележка на дамата, заради което бил халосан с плесница напречно през лицето от шаха.
Възцарило се гробно мълчание, което било нарушено от твърдия глас на млад учител в местното медресе, който подканял засрамения духовник да отговори на плесницата.
Младият учител бил бъдещият духовен лидер на Иран – Рухолла ал Мусави Хомейни.
Той прави своята революция в залеза на живота си – предполага се, че когато той се завръща от изгнание от Париж в Техеран, за да обяви страната за „ислямска” република, той е на 79 години. Точната му рождена дата не е известна. „Кълна се в Аллах, че ислямът е политика!” – един от най-ярките цитати от Хомейни. На 27 той вече е „муджахидин”, на 50 – аятолах, а през 1961 г. – велик аятолах, тоест опасен за шаха човек.
Прозападно настроеният Реза шах прави опит да се отърве от брадатия си съперник, който толкова лесно буни духовете из огромната територия на Иран, изпращайки го в изгнание. Цели четири десетилетия духовникът се скита из Турция, Ирак и Франция. През януари 1979 г. oбаче всичко се променя – шахът бяга в Кайро, а престарелият Хомейни се завръща победоносно в Техеран, приветстван от стотици хиляди по улиците.
Телевизията и радиото моментално обявяват победата на „ислямската революция”, чиято основна идея е „ислям, върху който да се установи ред”.
Днес западът иска да прекъсне точно тази теократична политика, за създаването на която толкова много помогна преди 31 години. И ако обяви твърдите си намерения да го направи, ще се прицели в ядрената програма, в създаването на която също има своя принос.
Не съм специалист по ядрена енергетика, но ще се опитам да ви кажа две думи на популярен език същността на иранската ядрена програма.
Иран планира да построи около 20 реактора, които да произвеждат общо 20 хиляди мегавата електричество през следващите 20 години. Ядрената програма на Иран стартира още през 50-те години, като по ирония на съдбата в строежа на основни ядрени мощности участват германци, французи и дори американци. След ислямската революция обаче, въпреки многобройните строежи, държавите отказват да захранват режима на Хомейни с атомно гориво.
Германските технологични гиганти Сименс и Телефункен замразяват работата си по централата в Бушерх, оставяйки почти завършени реактори. Не след дълго обаче те са разрушени от иракски въздушни удари през 1984 година. Проблемът на Съединените щати и Израел е свързан не с реакторите, а с амбициите на Иран да произвежда гориво за тези реактори, обогатявайки уран.
Тоест, когато по новините слушате за ядрената програма на Иран, запомнете, че не реакторите са проблемът. А това, че:
Иран се стреми към пълен цикъл на производство на ядрено гориво
Защото, когато имаш завършен цикъл, можеш да произведеш ядрена бойна глава. Урановата руда се извлича от 350 метра дълбочина в земята и се транспортира до южния град Бандар Аббас, където по химичен път рудата се превръща в жълта уранова каша.
От Бандар Аббас жълтото вещество се изпраща в Атомния технологичен център в Исфахан, който работи с оборудване основно от Китай.
В Исфахан жълтата каша се превръща в газообразен уранов хексафлорид, който заминава директно за фабриката за обогатяване на уран в Натанц, където осем метра под земята завършва и процесът за производство на ядрено гориво.
За нуждите на тази цел в Натанц функционира и фабрика за цирконий и мощности за тежка вода в Арак. В Арак действа и малък изследователски реактор.
Защо Израел иска да удари тези обекти и то спешно?
Защото Иран е близо до момента, в който ядрените му мощности ще станат абсолютно „недосегаеми”, а това ще настъпи в момента, в който аятоласите тестват първата си ядрена бойна глава.
Така че, ако не се действа в близката година, този момент може би е близо. Затова в Израел истински се надяват Мит Ромни да спечели изборите в САЩ.
Ако има война, как това ще се отрази на икономики като българската?
Отражението ще е доста сериозно за европейската икономика като цяло. При всяка война в Близкия Изток най-големият губещ по правило е Европа, защото цената на петрола се повишава най-много на нашия континент. И това не е защото Европа внася много ирански петрол, а защото този петрол просто ще изчезне от пазара и основните консуматори на ирански петрол, Китай и Индия ще захранват огромните си икономики, изкупувайки петрола, който е бил предназначен за Европа. Това ще повиши цените драстично.
И все пак, кога ще започне войната?
Нямам самочувствието, че мога да прогнозирам подобно нещо, но в края ще ви разкажа една история, която е много показателна. Когато си тръгвах от първото ми и последно засега пътуване до Иран, полетът ни към Истанбул беше в 4 сутринта, но ние трябваше да бъдем на летището най-късно в полунощ.
След няколко часа все още никой не беше дошъл да отвори гишето за нашия полет. Стана четири, пет, шест, слънцето изгря... По едно време се появи униформен служител на иранските власти и с усмивка до уши каза на английски:
„Добро утро на всички! Вчера турските власти не позволиха на наш самолет да кацне в Истанбул. Тази сутрин, ние решихме да отговорим на провокацията. Приятен ден.”
Прибрахме се след 2 дни. Това беше Иран. Държава, която винаги отговаря реципрочно.
Текст: Светослав Иванов
Снимки: Getty Images и Благой Момчилов
