Колона от бойни машини се придвижва по черен път някъде из Нагорни Карабах. Техниката е от съветско време – все пак и Армения, и Азербайджан са въоръжени до зъби предимно с инвентар, останал от времето на СССР. Виждат се и войници, заради отдалечението не може да се прецени възрастта им, но и в двете страни не липсват случаи, в които син, баща и дядо рамо до рамо защитават каузата на своята родина. Следва мощна експлозия, след нея – дим. Накрая колоната и войниците ги няма, в кадър са само горящи ламарини.
Видеото не разказва история, по-скоро прилича на клинично прецизен запис на стрелково упражнение или на компютърна игра. Описанието по-горе може да се използва без значение кой стреля и кого го стрелят - такива видеа има вече десетки и са дело и на двете страни.
Това представлява новата азеро-арменска война за Нагорни Карабах, ако човек я следи през световния видео обмен. Не е случайно – почти всичката информация за конфликта в спорната област идва от военните министерства на двете страни. Иначе казано, светът следи сблъсъка между Армения и Азербайджан през пропагандата.
Това е и една от големите разлики с първата война в Нагорни Карабах. По това време и двете републики все още не бяха с укрепнали институции и нямаха толкова големи възможности за контрол над информацията. В наши дни силата на медиите е ясна и в Баку, и в Ереван и затова те полагат максимални усилия да вземат в свои ръце инициативата както на бойното поле, така и в информационното съревнование.
Не липсват стандартните кадри със смели войници, плачещи майки и разрушени от врага къщи, но основно място заемат натуралистичните клипове с громенето на противника.
Дистанциращото представяне на артилерийски, въздушни и ракетни удари чрез кадри от дронове и от далече разположени камери нормализира насилието и прави отнемането на човешки живот абстрактно. За първи път това беше практикувано от САЩ по време на операция „Пустинна буря“ през 1991 г. Тогава унищожаването на иракската армия, съпроводено с хиляди жертви, беше онагледявано с въздушни кадри и обяснения за „клинична прецизност“ на ударите.
Със сигурност подобни похвати мотивират собствената аудитория, но е спорно колко допринасят за намирането на мирно решение на един от най-болезнените конфликти в бившето съветско пространство.
