Взривяването на язовир „Нова Каховка“ причини водно бедствие в много населени места по течението на река Днепър. „Каховка“ ВЕЦ е последният от каскадата от шест водноелектрически централи по Днепър.
Това не е първият взривен във военно време язовир по Днепър.
Германското нападение над Съветския съюз принуждава съветското ръководството да възприеме тактиката на „опожарената земя“. По този начин се цели агресорът да остане на земя без жилища, техника, храна и др.
За целта „Днепърската“ ВЕЦ край Запорожие е взривена. Това се превръща в най-голямото разрушително събитие след опожаряването на Москва през 1812 година, пише The Guardian.
Язовирната стена е построена за 8 години и захранва най-голямата тогава водноелектрическа централа в Европа. Дължината на язовирната стена е 762 метра, като е висока 49 метра. Благодарение на язовира течението след него е без бързеи, като може да се плава.
През август 1941 година Москва съобщава за патриотичното разрушаване на „Ленинския“ язовир. Тогава германските войски са пробили Киев и индустриалните центрове като Запорожие, Херсон и Одеса, като са на западния бряг на Днепър.
Взрива на язовира и централата преди 82 години причинява наводнения и спиране на електричеството, но дава време за евакуация на източния бряг на реката и изнасяне на заводската техника.
Германските сили също нанасят удари по язовира при изтеглянето си през 1943 г., а реконструкцията му започва през 1944 г., като две години по-късно са доставени и нови генератори от САЩ.
Тактиката на „опожарената земя“
Тактиката на „опожарената земя“ вероятно е прилагана многократно през вековете, но друг от популярните примери във военната история е вече споменатото опожаряване на Москва през 1812 година.
Руската войска и останалите жители на Москва напускат града на 14 септември преди армията на Наполеон да пристигне след Бородинската битка.
След като Наполеон и неговата Велика армия навлизат в Москва, на 14 септември 1812 г., столицата избухва в пламъци, които поглъщат и унищожават две трети от града.
Огненото опустошение има дълбок ефект върху Великата армия, но Наполеон остава тридесет и пет дни, като полага все по-отчаяни усилия да постигне мир с Русия. След това, през октомври, почти обкръжен от руснаците и наближаващата зима, той напуска столицата в трудно отстъпление, минаващо през вече опожарени земи без храна.
Конете умират или са убити от гладни войници. Наполеон изоставя армията си на 5 декември и се прибира във Франция. Армията му напуска границите на Русия на 14 декември 1812 година.
