Саудитска Арабия – държава, която се простира върху площ от повече от 2 млн. кв. км. Страната с най-големия запас и най-голям износител на петрол в света. Абсолютна монархия, управлявана от семейство Ал Сауд от 1932 г. насам.
Фамилията е от около 15 хил. души, но властта е съсредоточена в ръцете на около 2000. Кралят има абсолютната власт да назначава правителството, като ключовите министерства винаги се дават на членове на фамилията. Един от най-известните е Султан бин Салман ал Сауд. Той се различава от всички останали принцове, който сте виждали.
На 17 юни 1985 г., когато „Дискавъри“ излита към Космоса, той е на борда ѝ.
- Ваше височество, как младият принц разбра, че иска да лети в небето или в Космоса. Каква история се крие зад това?
- Исках да стана пилот като всяко друго дете. В Саудитска Арабия, както навсякъде, през онези години да летиш със самолет беше мечта, не беше нещо нормално, както е сега. Спомням си деня, в който заедно с баща ми и по-големия ми брат отидохме на завършването на първия випуск на нашите военновъздушни сили. Там видях пилотите, самолетите и веднага разбрах, че искам да съм като тях. Научих се да пилотирам, а по-късно се присъединих и към въпросните военновъздушни сили и започнах да пилотирам изтребител. Така започва тази история.
След това дойде мисията в Космоса. Саудитска Арабия номинира много хора за нея. Включих се, но това беше едно от нещата, които се случват в живота на човек без да ги планира.
- Какво е чувството? Опишете ми отношенията ви с вашите колеги на борда на совалката. На земята сте принц, но горе – какъв бяхте?
- Чувствах това, което чувства всеки космонавт или астронавт.
Между другото, знаете ли, първото ми посещение в тази чудесна страна – България, беше през 1988 г., точно по същото време – през октомври. Дойдох тук, за да участвам в срещата на Изследователите на космоса, по покана от вашите космонавти, които мога да нарека свои приятели. Сутринта ги оставих във Виена. Снощи си прекарахме чудесно с [Георги] Иванов и [Александър] Александров, с техните съпруги. На сутринта почти ги отвлякох на своя самолет, за да ги прибера в България. Но те имат още много работа на този форум. Но наистина през всичките тези години много исках да се завърна отново в България.
Пускането на първия арабски сателит е събитието, което вълнува целия арабски свят около мисията на принц Султан на борда на „Дискавъри“. Телевизиите излъчват на живо крал Фахд, който очаква позвъняване от Космоса. Това обаждане означава, че целият полуостров вече може да комуникира помежду си по нов начин.
- Как се чувствахте по време на този разговор по телефона?
- Този телефонен разговор беше осигурен от саудитски инженери, съвместно с НАСА. Беше голям успех, защото тогава комуникациите не бяха толкова лесни, както днес. Нашата совалка беше великолепна машина дори и в днешно време. Този телефонен разговор беше толкова емоционален за мен, както би бил за всеки човек и син. Крал Фахд практически беше като баща за всички нас. Това беше великолепен момент, кулминацията на месеци работа, тренировки, напрежение и вълнение. Мисията в Космоса беше нещо уникално. Хората гледат на космонавтите като на нещо уникално, но те всъщност не са най-добрите или най-умните хора в една държава. Някои хора може да мислят, че астронавтите не са особено умни, да седят върху нещо, което изпуска огън и отлита в Космоса (смее се).
- Казахте, че сте били пилот в кралските военновъздушни сили.
- Да бях.
- Влизали ли сте в битка в небето?
- Да. По време на първата война в Залива. През 1990 г. участвах в „Пустиня буря“. Наложи се да защитаваме страната си, освободихме Кувейт заедно с голяма международна коалиция. Това ми даде огромен опит. След това поисках да бъда пенсиониран, макар че беше рано, за да мога да продължа живота си в други области. Сега съм начело на много неправителствени организации, помагаме на хора в неравностойно положение, като не спирам да се уча през цялото време. Но продължавам да летя. Днес например сам пилотирах самолета си до София.
- Наистина ли?
- Да, да. Все още пилотирам много професионално и притежавам всички необходими сертификати. Имам сертификат на пилот от гражданската авиация, валиден за Съединените щати. Имам още саудитски и френски разрешителни. Трябва да преминеш през много практика, за да поддържаш тези сертификати. Пилотирам малки самолети, големи самолети, дори и планери. Знаете ли, заснехме с делтапланери един прекрасен филм за красотите на нашата държава.
Така принцът, който пилотира самолета си сам, долетя и до България. Получил покана в Колумбия от министъра на туризма Николина Ангелкова и не могъл да ѝ откаже. Интересува се от ски курортите, защото, освен да лети, обича да се спуска.
- За мен тя е изключително интелигентен и умен човек и оценявам нейния стил на работа.
- От какво се нуждае страна като България, за да привлече туристи като вас, Ваше височество?
- Вече сте ме привлекли. Хората са прекрасни, те са мултикултурни, отворени към света и към другите, храната е много добра. Видях София, видях начина, по който се запазва културното и историческото наследство. Това прави идентичността на един град. Уникалната идентичност е най-силната притегателна сила за чужденците. Те идват, за да изследват, като откривателите. Ако им хареса, се връщат отново и отново. В тяхното съзнание България е България, а не просто поредната държава, в която са били. И вие имате прекрасен министър в момента, който разбира всичко това. Туризмът на качеството, а не масовият туризъм може да донесе много повече печалби за икономиката.
- Имате три деца.
- И малко внуче – момиче. На осем месеца.
- Имате ли достатъчно време и за нея?
- Да, имам много време. Научих това от моето семейство, от моя баща, покойната ми майка, сигурен съм, че и тук е така. Семейството е на първо място! Може да имаме много работа, да управляваме много компании, но аз си оставям време за семейството, за хобитата си, за всичко онова, чрез което усещаш, че си жив. Не може да преминеш през живота, преследвайки само някаква кариера. Така пораснах. Учехме в държавни училища. За мен думата „принц“, означава „отговорност“. Не гледам на себе си като на някакъв принц, който трябва да е над другите хора. Имам прекрасна съпруга, пилотирам малки самолети, ходя в пустинята, изкачвам планини – в Саудитска Арабия имаме планини, които достигат 3000 м. Но нямаме сняг. Научих се да карам ски в университета в Америка и се влюбих в тях. И се надявам да дойда да покарам ски тук. Ако падне хубав сняг, ще го направя. Наистина ще дойда.
- Добре сте дошъл. Ще предадете ли страстта си по летенето на вашите деца и внуци?
- Мисля, че да. И вече съм го направил в определена степен. Те имат прекрасна майка, тя е професор в университета. Всички те са добре образовани в най-добрите университети. Мога да ви уверя, че те живеят много нормален и обикновен живот, който си строят сами. Но нещото, с което децата ти могат да те направят горд е да покажат, че им пука, да ги видиш като човешки същества, които ги е грижа за другите.
