Европа все още на два полюса по имигрантския проблем. България иска по-малка квота за бежанци, а Великобритания и Унгария, например, са категорично против идеята.

Страните членки няма лесно да постигнат общо решение за излизане от кризата. Както стана ясно – и България не приема идеята за имигрантските квоти в сегашния ѝ вид и поиска по-малка квота. Европейската комисия обаче официално отхвърли тези претенции.

На фона на тези разногласия през Средиземно море продължават да пристигат кораби с емигранти. Расте и броят на жертвите.

Най-засегнатите страни от бежанския натиск вече получиха допълнителни пари от ЕК като временно решение. А докато металните огради по някои от външните граници на съюза делят бежанците от живот в така наречения „бял свят” , квотният принцип все още разделя Европа.

„Полша и Великобритания са против квотите. Европа обаче не е разменна монета – не може да взимаш само това, което е добере за теб, и отхвърляш всичко, което не ти харесва”, коментира ръководителят на службата за медиен мониторинг в ЕП Йоанис Дармис.

По данни на Евростат България е удовлетворила 94 процента от молбите за статут на бежанци, а съседна Гърция – едва 15. Дискусията в Европарламента по темата тепърва започва.

„България е ощетена в това предложение на ЕК, категорично е ощетена като страна в извънредна ситуация. Откъде накъде едни държави ще казват „не”, а ние ще казваме „да”. Може ли да съберем населението на Африка на територията на България дори да искаме”, заяви и българският евродепутат Ангел Джамбазки.

Само на няколко метра от Европарламента се срещаме с правозащитника Ерика Каперс. Според нея Европа има достатъчно ресурс, за да помогне на нуждаещите се бежанци. „Ние имаме достатъчно, Европа е богата. Аз идвам от Германия – най-богатата страна в ЕС. Трябва да помагаме”, казва тя.

Ерика ни казва, че заедно с други правозащитници започва гладна стачка пред парламента, за да привлече вниманието на депутатите към проблемите на бежанците и към въпроси, които, според нея, рядко са на дневен ред.

Правозащитните организации повдигат и още един проблем, който според тях е заложен още при формулирането на имигрантския въпрос, а именно: Възможно ли е да се говори за квота (както при храните), когато става дума за спасяването на човешки животи.