Европа и НАТО трябва да са готови войната в Украйна да се проточи 10 години. Това каза генералният секретар на НАТО в оставка Йенс Столтенберг.

Според него парадоксът на ситуацията е, че колкото по-убедително западните съюзници демонстрират готовността си за дълга война, толкова по-скоро тя може да приключи, пише Би Би Си.

Запитан дали страните от НАТО трябва да са готови войната в Украйна да продължи повече от 10години, Столтенберг отговори: „Да.“

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

„Но основното тук е, че колкото повече подкрепяме Украйна и колкото по-дълго сме готови да я подкрепяме, толкова по-бързо може да приключи войната. Парадоксът е, че сега президентът Путин смята, че може да ни надвие. Ето защо войната продължава“, заяви Йенс Столтенберг.

„И когато дадем много ясно да се разбере, че сме тук за дълго, че сме решени да помагаме на Украйна за дълго, тогава ще създадем условия за разрешаване на конфликта, при което Украйна ще надделее като суверенна независима държава“, продължи генералният секретар на НАТО.

Йенс Столтенберг изпълняваше длъжността генерален секретар на НАТО в продължение на 10 години и ще се оттегли от този пост през октомври тази година. Той ще бъде наследен от бившия министър-председател на Нидерландия Марк Рюте.

Русия и Украйна съобщават за нови атаки с дронове

Столтенберг отново призова европейските страни от НАТО да увеличат средствата, които отпускат за помощ на Украйна. Европейците и Киев се опасяват, че ако Доналд Тръмп се върне на власт в САЩ, той може да намали или напълно да спре финансирането на помощта за Украйна.

Наскоро НАТО обяви, че от септември специално звено на алианса, което ще бъде базирано в Германия, ще координира помощта за Украйна.

„Това ще осигури по-голяма предвидимост и отчетност на помощта и ще покаже, че сме решени да продължим да подкрепяме Украйна“, увери Столтенберг.

Онзи ден Германия обяви, че възнамерява да намали наполовина отпуснатата за Украйна военна помощ през следващата година - от сегашните 8 млрд. евро на 4 млрд. евро. Осем милиарда Германия е отделила само за тази година, 2024 г., а година по-рано военната ѝ помощ възлизаше на същите четири милиарда.

Германският министър на финансите Кристиан Линднер обясни тези планове за отмяна на съкращенията, като заяви, че сега, в обозримо бъдеще, финансирането на нуждите на Украйна е осигурено, тъй като страните от Г-7 са се договорили да ѝ предоставят 50 млрд. долара, получени като лихви по замразените руски активи.

Володимир Зеленски: Работата с Доналд Тръмп ще бъде трудна, но ние сме трудолюбиви (ВИДЕО)

Тази седмица бившият президент на САЩ и кандидат за президент Доналд Тръмп избра за свой кандидат за президент сенатор Джеймс Дейвид Ванс, един от най-изявените и яростни противници на помощта за Украйна.

Ванс по-рано е заявявал, че изобщо не го интересува какво ще се случи с Украйна и че Европа трябва да се научи да се справя сама с проблемите си, защото Америка е насочила вниманието си към Източна Азия.

Йенс Столтенберг е сигурен, че САЩ няма да напуснат НАТО. Според него силният алианс е в интерес на самите Съединени щати, а мнозинството и в двете партии подкрепя НАТО, което е видно от изявленията и действията на конгресмените и резултатите от проучванията на общественото мнение.

„Независимо какво мислите за отношението на САЩ към НАТО, правилното нещо е да инвестираме повече в собствената си отбрана. На първо място, това увеличава вероятността САЩ да останат нашият най-силен съюзник. Второ, ако се случи нещо много лошо, няма да навреди на Европа и Канада да имат по-силна отбрана за този случай“, добави генералният секретар на НАТО.

Столтенберг призна, че Тръмп по-рано „абсолютно правилно и основателно“ е критикувал европейските държави от НАТО, че харчат малко за армиите си и разчитат твърде много на САЩ. Но сега, както отбеляза генералният секретар на НАТО, ситуацията се е променила.

Според оценките на алианса тази година вече 23 от 32-те му държави членки ще изпълнят и надхвърлят нормата за разходи за отбрана от 2% от БВП.

Продължи да четеш