Матю Хорснел започва да заспива без причина, когато е в шести клас. „Лягах си в 20:30 часа, но всяка сутрин се събуждах и се мъчех да стана от леглото. Заспивах на дивана, докато чаках да тръгнем на училище и след това отново в колата по време на 20-минутното пътуване. След това през целия ден стоях в задната част на класа, за да мога незабелязано отново да подремвам“, разказва пред Си Ен Ен 43-годишният днес мъж.
До 20-годишна възраст Хорснел започва да губи контрол над тялото си за кратки периоди - когато изпитва силна емоция, пада или се свлича на земята в съзнание, но парализиран - състояние, наречено катаплексия.
„Ако се стресна или ако накой разказва забавен виц, коленете ми започват да огъват, мога да си изпусна, мога да падна“, казва той.
„Това, което е страшно и смущаващо, е, че виждам как хората идват да ми помогнат, но не мога да реагирам“, споделя Матю.
Той страда и от нарколепсия, нарушение на съня, което затруднява оставането буден за дълги периоди от време.
Човек не само че заспива многократно през деня, но и има и изключително нарушен сън през нощта, казва Дженифър Мунд, специалист по медицина на съня, психиатрия и поведенчески науки.
Според Narcolepsy Network - организация с нестопанска цел за защита на пациентите, нарколепсията засяга един на 2000 души в Съединените щати и около 3 милиона души по целия свят.
Броят на засегнатите обаче е занижен поради трудности за получаването на правилна диагноза. Според организацията само 25% от хората, които имат нарколепсия, са диагностицирани и получават лечение.
„Средно са необходими 10 или повече години, за да бъде поставена диагноза. Има много хора, които може да са с нарколепсия, но да не се лекуват“, казва Мунд.
Голям процент от хората с нарколепсия също имат катаплексия, която заедно с прекомерната сънливост нарушава способността на човек да общува, да работи, да шофира кола или дори да има близки отношения, които предизвикват силни емоции, посочва още специалистът.
„Има толкова много стигма около нарколепсията. Във филмите това обикновено се изобразява като много комично нещо, сякаш е шега. Това не е шега, това е много сериозно заболяване“, казва още Дженифър Мунд.
В ранните си години в колежа Хорснел прави клек с тежести във фитнес зала, когато усеща, че коленете му започват да се клатят.
„Страхът завладя тялото ми и когато слязох за следващото повторение, то ми просто се отказа и цялата щанга с тежести се разпадна“, споделя Матю.
„Най-ужасяващото беше, че лежах в локва от потта си и чувах как всички около мен шепнат:„ Той добре ли е? Трябва ли да извикаме линейка?“ Първите ми думи, когато преодолях парализата, бяха: „Моля, не викайте линейка!“, допълва още той.
Първоначално Хорснел смята, че причината за инцидента е ниска кръвна захар.
„Когато тръгнеш да падаш, вероятността да се хванеш, е почти нулева – гравитацията те тегли. Чупих си крака няколко пъти, получих мозъчно сътресение поне два пъти“, посочва Матю Хорснел.
Другите признаци на нарколепсия при него се изразяват в кошмари и визуални и тактилни хипнагогични халюцинации, които се появяват, докато човек заспива.
„Чувствам или виждам всичко в детайли в съня ми – като починала жена, която пада върху гърдите ми. Мога да усетя тежестта на тялото ѝ. Усещам как косата ѝ гъделичка врата ми. Виждам я точно пред лицето си. Това е доста неприятно преживяване“, споделя мъжът.
Когато той е изключително уморен, тези халюцинации могат да се появят дори преди да си легне в леглото.
Кошмарите измъчват една трета от хората с нарколепсия, докато халюцинациите също са доста чести.
Тъй като симптомите му започват на 12-годишна възраст, Хорснел посещава педиатър, интернист и четирима психиатри, преди да посети специалист по съня през 2007 г.
Накрая му е поставена диагноза - тип едно нарколепсия с катаплексия, най-честата форма на заболяването.
„Това, което смятаме, че се случва, е, че имунната система на тялото атакува частта от мозъка, която произвежда хормона орексин - което се класифицира като автоимунна реакция“, казва Мунд.
Сега учените смятат, че причината за развитието на нарколепсия може да са бактериални и вирусни инфекции като стрептокок в гърлото или форма на грип.
Няма лекарство за лечение на нарколепсия, но лекарствата могат да се справят с някои от най-лошите симптоми.
Хорснел, който вярва, че неговата нарколепсия е била предизвикана от лош случай на стрептокок в гърлото като дете, е опитал повечето стимуланти, за да го поддържат буден през деня, заедно със силни сънотворни през нощта, за да предотвратят постоянните събуждания.
Днес Хорснел прекарва време със съпругата си и трите им деца. Той е доброволец като „посланик на съня“ за различни асоциации за нарколепсия и застъпнически организации като Project Sleep, Society for Behavioral Sleep Medicine, Sleep Research Society.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK