Животът на 73-годишния Алфред Мелцер е белязан от Берлинската стена. На 1 август 1961 година мъжът постъпва гранична полиция. Две седмици по-късно започва строежът на Берлинската стена.
На 12 август Афред е на границата между Западна и Източна Германия в Тюрингия. В поделението получават странна заповед: „Почивка. Тоест, всички ние, цялата охрана на границата трябваше да си лягаме. Тази заповед се дава, когато се очакват проблеми и войниците трябва да бъдат отпочинали, за да издържат”.
Това че Берлин е блокиран разбрали от високоговорителя в казармата, който ги събудил на другия ден рано сутринта.
Алфред има своя оценка за решението да се построи стена. „През отворената граница вече бяха избягали около 2.5 милиона източногерманци и ако това продължаваше така ГДР щеше да се изпразни наполовина. Това не можеха да допуснат нито нашите съюзници и другари, нито ние. Ние просто искахме да имаме спокойствие на границата между Източна и Западна Германия”, твърди той.
Хладен ум и горещо сърце
През 70-те години Алфред Мелцер става служител на Държавна сигурност. Работи в отдела по разузнаване и по-специално дейността му е свързана с подслушване.
„Ние подслушвахме вражеските шпионски организации - тайните служби на Западна Германия, американските, френските и английските тайни служби. Така да се каже, воювахме с тях. Чрез нашата работа някои от техните шпиони бяха разкривани и задържани”, спомня си агентът.
Работил по 24 часа в денонощието 21 години: „Стоиш със слушалки и следиш определени честоти, което всъщност правеше и другата страна. Сам дето те сега са героите, а ние и нашето министерство на тайните служби бяхме обявени за престъпници”.
Разузнаването и по-специално отделът по подслушване бил „една международна организация” по времето на Варшавския договор. „Искам да използвам възможността да поздравя моите колеги от България, с които бяхме във връзка и с които работехме заедно. Надявам се, че те са добре и не са така прецакани като нас”, откровен е Алфред.
Няма какво да търся в капиталистическия Запад
Точно преди 25 години, в нощта на 9 ноември Алфред е на смята. Признава, че е бил изненадан. Въпреки това, пресякъл границата едва в края на февруари 1990 г. – след като министерството му било закрито.
Причината? „Ами защото дотогава бях служител на министерството по държавна сигурност и за нас беше ясно, че няма какво да търсим в капиталистическия Запад”.
Според Мелцер промените настъпват, защото партийното ръководство не е реагирало адекватно.
„Знаете ли, в ГДР ние нямахме социализъм, а сталинизъм. А сталинизмът ще бъде съден от историята - това е моето мнение А и нашата партия не реагира на време на желанията и потребностите на народа. Ако го бяха направили проблемите можеха да се решат по друг начин (...) можеха през 1989 не да копират перестройката на Горбачов, а да измислят други начини”, смята агентът.
Въпреки всичко, той признава, че сега се чувства по-свободен. Все още обаче не може да се примири с липсата на разбиране в обществото, което го смята за престъпник.
