Турският състезател по стрелба Юсуф Дикеч стана хит в социалните мрежи с небрежния си външен вид и желязно спокойствие, с които спечели сребърен медал на Олимпийски игри в Париж.

Снимка: Getty Images

Дикеч се класира на второ място в отборното състезание в смесената дисциплина 10 м въздушен пистолет с партньорката си Севал Тархан.

Турският състезател се отличаваше с това, че не използва високотехнологично оборудване, с което се състезаваха всички останали в тази дисциплина.

Той беше с обикновена жълта тапа за уши и обикновени очила и стреля с една ръка в джоба на панталона.

Със сребърния медалист от Олимпийските игри в Париж Юсуф Дикеч разговаря Виктория Петрова:

– Спокойно и сякаш „на уж“. Побъркахте мнозина с представянето си на Олимпийските игри. Какво обаче стои зад това?

– Макар и да изглежда, че стоя спокойно, там вътре в мене се развихряха бури. Бях много развълнуван, имаше голямо напрежение. Но това, че изглеждам спокоен се дължи на факта, че се занимавам с този спорт от години. Близо 24 години. Това са ми 5-ите Олимпийски игри. И заедно с всяко участие в предишни състезания се научавам да потискам притеснението.

– Едно от впечатляващите неща беше освен аурата Ви, стойката Ви на стрелец с ръка в джоба. Медал с ръка в джоба, защо?

– Да, държа ръката си в джоба. Не беше обичайно поведение за това състезание. И в социалните медии някои приятели коментираха, че ръката ми е в джоба. Така беше и преди 11, 12 години когато станах първи. На световното също бях в същата стойка. В тази позиция съм, откакто съм започнал да стрелям. Причината е, че така тялото ми е по стабилно. За да запазя равновесие, затова така го правя.

Снимка: Getty Images

– Много се изписа за Вас. От семейното Ви положение, до това, че си искате кучето. Имате ли куче въобще, каква е истината?

– За съжаление тези коментари са фалшиви. Нямам куче, няма и такава тема. Аз имам само една котка и затова другите неща, които са изписани са фалшиви или от фалшиви профили, открити на мое име.

– А как избрахте стрелбата?

– Защо избрах стрелбата? Аз първо се занимавах с борба 6 години, но поради причини, които не зависеха от мен, се наложи да оставя борбата. Да се занимавам със стрелба е изцяло случайно нещо, после разбрах че имам талант, но даже понякога и талантът не върши работа. Много усилено работих и след 2 години станах шампион на Турция. След като станах шампион разбрах, че ако се постарая повече и работя повече, мога да стана по успешен и продължих по този път.

– Доволен ли сте от представянето си на Олимпийските игри?

Продължи да четеш