Срещата на американския президент Джо Байдън с руския държавен глава Владимир Путин е една от най-критичните срещи на върха в последно време. Не само, защото отношенията между двете суперсили, които заедно притежават 90% от ядрените оръжия в света, се сринаха до нивата от периода след Студената война.

Президентите се срещнат в Женева за разговори с исторически отзвук от минали съветско-американски конфронтации. Сега обаче и двете държави са на стратегически кръстопът, който, ако не се ориентира правилно, може да избухне в катастрофална ескалация на едно ново бойно поле – в киберпространството.

Разговорите са също и първи тест за политиката на Байдън и предизвикателствата пред президентството му, уповаващо се на борба за запазване на демокрацията.

Байдън обедини Запада преди преговорите

Преговорите на неутрална швейцарска земя са кулминацията на първото чуждестранно пътуване на Байдън като президент, което той използва, за да засили европейските съюзи, опустошени от Тръмп, и да призове за нова борба на Запада за политически ценности и бъдеще.

САЩ се озовават между останките от последната студена война с Москва и изграждането на нова конфронтация на суперсила с Китай.

Накрая цялата обиколка на Байдън, досега квалифицирана като успех, ще бъде оценявана по сблъсъка му с един от най-опитните световни лидери в геополитическата игра.

По-рано тази година Байдън нарече Путин "убиец", а възмущението в Москва беше огромно. Путин пък отрече всички обвинения за хакерски атаки и атаки срещу американското правителство, частния бизнес и жизненоважната инфраструктура, за които са сочени руските разузнавателни агенции и престъпни организации.

Надежда за стабилни отношения

Опонентите на Байдън се питат защо, предвид руската войнственост и ниските надежди на САЩ за резултати, срещата изобщо се провежда.

Най-явната опасност в отношенията между САЩ и Русия се корени във възникващата киберконфронтация. Докато всеки противник има силата да унищожи света, ядрените оръжия се регулират и съществуват системи за възпиране на ескалацията. Предпазните мерки обаче не са така развити в сравнително новата област на кибервойната.

Но дори ограничените цели поставят висока летва.

"Тази среща беше направена отчасти за спасяване на Украйна, за спасяване на Алексей Навални, така че това вече е нещо. Поне краткосрочна печалба", заяви пред CNN Евелин Фаркаш, бивш заместник-помощник-държавен секретар на САЩ за Русия, Украйна и Евразия.

"Не очакваме големи резултати от срещата", каза високопоставен представител на САЩ пред репортери на борда на "Еър форс уан", докато Байдън летеше за Женева.

"Не съм сигурен, че ще бъдат постигнати някакви споразумения", заяви от своя страна съветникът на Путин по външната политика Юрий Ушаков.

Дмитрий Тренин, директор на мозъчния тръст на Московския център "Карнеги" прогнозира, че "основният положителен резултат би бил гаранцията, че САЩ и Русия не допуснат каквато и да било ескалация, така че да се предотврати военен сблъсък".

Тъй като светът очаква спорен разговор очи в очи, всеки резултат от срещата, който не включва открит конфликт, може да бъде видян като успех.

И предвид липсата на съвместна пресконференция в Женева, президентът на САЩ ще има шанса да се покаже като определящ правилата на играта, без да бъде подкопаван в реално време от руския лидер.

Самият Путин обаче няма какво да загуби.

Каквито и резултати да постигне срещата на върха, тежките политически, дипломатически и исторически сили, подкопаващи отношенията между САЩ и Русия, едва ли ще бъдат преодолени. Няма очакване Байдън и Путин да си тръгнат, след като зададат тон за ера на сближаване, както президентът Роналд Рейгън и съветският лидер Михаил Горбачов направиха в Женева през 1985 г. Всъщност по-вероятно е точно обратното.