Историческо споразумение за овладяване на климатичните промени стана факт след повече от две седмици разгорещени дебати.
195 държави от цял свят, сред които и нашата страна, стигнаха до едно мнение за мерките за ограничаване на парниковите газове и забавяне на скоростта, с която се затопля земната атмосфера.
До 1990 година, средната световна температура е била 14 градуса по Целзий. Според различни прогнози до 2100 г., температурата на земята може да се покачи с до 5 градуса.
Ефектът от затоплянето вече е видим. Само за 2 години връх Монблан се е стопил със цели 130 сантиметра. Топенето на ледниците ни заплашва с липса на прясна вода и лоша реколта. Островните държави обаче са още по-застрашени. Те може просто да потънат.
Всичко това може да не се случи, ако страните по света спазят постигнатото споразумение и ограничат покачването на температурите до 2 градуса спрямо нивото от 1990 година.
„Призовавам делегатите да приемат проекторешението озаглавено "Парижко споразумение", което е посочено и върху документа. Поглеждам към залата и виждам, че реакцията е положителна. Възражения няма! Парижкото споразумение за климата е прието!”, заяви френският външен министър Лоран Фабиюс.
Споразумението предвижда ограничаване на парниковите газове от всичките 195 държави, подкрепили документа. За едни това ще е по-лесно. За други ще е предизвикателство. Във втората група са и Съединените щати, сочени за един от най-големите източници на парникови газове.
„Няма да е лесно, а и напредъкът не винаги идва бързо. Но нямаме право да стоим безучастни. Нашето поколение вероятно ще види част от ползите на икономиката, изградена върху чиста енергия - ще има нови работни места, ще бъдат спестени пари”, каза американският президент Барак Обама.
Макар че той и неговата администрация подкрепиха документа, той може да не бъде ратифициран от Конгреса, където доминира Републиканската партия. Неучастие на Съединените щати в усилията за ограничаване на климатичните промени, би обрекло инициативата на провал.
Критици на споразумението твърдят, че то не задължава държавите по никакъв начин, а има само пожелателен характер.
Малките нации и развиващите се страни са най-уязвими за климатичните промени. Световните лидери решиха да им отпуснат 100 милиарда долара, но не е ясно дали парите и приетите мерки ще са достатъчни.
