46 кандидати в надпреварата за президент на Украйна

За президентските избори в Украйна на 25 май са се регистрирали 46 кандидати, съобщи Избирателната комисия, цитирана от АФП.

Сред тях са милиардерът Петро Порошенко, водач в социологическите проучвания, и експремиерът Юлия Тимошенко, както и представителят на Украинската интернет партия Дарт Вейдър, забелязван често на Майдана в Киев с каската и наметалото на персонажа от „Междузвездни войни".

Списъкът ще бъде съкратен, когато бъдат разгледани документите на кандидатите. На кампанията бе даден тласък в четвъртък с кандидатурата на Юлия Тимошенко, която изглежда решена да вземе реванш след загубата през 2010 г. от Виктор Янукович.

В петък фаворитът, според социолозите, Петро Порошенко, единственият олигарх, който открито подкрепя проевропейското протестно движение, също обяви кандидатурата си. В събота той получи подкрепа от бившия шампион по бокс Виталий Кличко.

Сринала се с много места в сондажите, Партията на регионите избра за свой кандидат Михаил Добкин, бивш губернатор на Харков. Много от нейните представители се впуснаха в надпреварата без официалната подкрепа на формацията.

Колкото до проевропейските националисти, партия „Свобода" подкрепи кандидатурата на своя лидер Олех Тягнибок, а радикалната паравоенна групировка „Десен сектор" - на Дмитро Ярош.

Шоколадовият крал срещу газовата принцеса

Фаворит за президентските избори е 48-годишният милиардер Петро Порошенко, известен като „шоколадовия крал", въпреки силното завръщане на Юлия Тимошенко на политическата сцена в Украйна, пише „Ройтерс” по повод предстоящия вот.

Порошенко, чиято верига от магазини за захарни изделия го прави един от десетимата най-богати хора в Украйна, получи силен тласък през уикенда, след като известният бивш боксьор и сега политик Виталий Кличко се оттегли от надпреварата и подкрепи кандидатурата му за президент.
Още преди Кличко да се откаже в събота, Порошенко - набит мъж с гъста прошарена коса - беше далеч напред в социологическите проучвания с 25% подкрепа. Кличко беше с 9%, а Тимошенко изоставаше с 8,3%.

Това развитие, изглежда, помрачава надеждите на Тимошенко да извлече полза от своето преследване - включително две години и половина в затвора - при управлението на сваления президент Виктор Янукович, за да спечели президентския пост, който отдавна желае. Ярката бивша министър-председателка и героиня от предишното въстание преди 10 години, наречено „Оранжевата революция", обяви миналата седмица, че се включва в надпреварата за президентството, като каза, че също така смята себе си за кандидат на „украинското единство".

Порошенко е опитен политик, заемал различни длъжности, включително министър на икономиката, в прозападни и подкрепяни от Москва правителства. В края на миналата година обаче той бързо усети променящото се настроение в страната след началото на протестите срещу решението на Янукович да се откаже от европейската интеграция и подкрепи проевропейското движение „Евромайдан", което накрая принуди Янукович да избяга.

Олигархът, чието богатство се оценява от списание „Форбс" на 1,3 млрд. долара, е собственик на украинския производител на шоколадови изделия „Рошен", който е една от двайсетте водещи фирми в сладкарската промишленост в света. Показателно е, че неговите търговски предприятия в Русия са взети на прицел в момент, когато Москва упражнява натиск, за да отвърне Украйна от устрема й към Запада. Миналата седмица руски полицейски сили за борба с безредиците завзеха фабрика на „Рошен" в град Липецк като част от разследване на дейността на компанията, заяви украинското правителство.

Сблъсъци с Кремъл

Още преди избухването на протестите на Евромайдана през ноември, след като Янукович се отказа от споразумение с Европейския съюз, Порошенко влезе в открит сблъсък със служител на Кремъл на конференция в Ялта заради търговския натиск, упражняван от Москва. После, когато бунтът на Евромайдана набра сила, той беше единственият олигарх, който подкрепяше протестиращите, като се появяваше с опозиционни лидери на площад „Независимост", станал център на въстанието.

От решаващо значение беше, че неговата телевизия „Пети канал" се посвети на отразяване на протестите, превръщайки се в поле за излъчване на интервюта и мнения, които бяха отбягвани от държавните канали.
С разрастването на кризата в Крим той още повече засили своята „репутация на улицата", като замина за полуострова по лична инициатива, за да се опита да разговаря с проруските сили, след като те установиха контрол. Там обаче се сблъска с враждебен прием и се върна в Киев в същия ден.

Делови контакти

Ако Порошенко стане президент, натрупаният управленски опит и значителните делови контакти би трябвало да му помогнат да преодолее разделението между източната и западната част на страната и да запази подкрепата на други могъщи олигарси. Поддръжката на могъщи украински бизнесмени като стоманения и химически магнат Ринат Ахметов е важна, тъй като мнозина се намират в източната част на страната, където населението е до голяма степен рускоговорящо и по-податливо на руското влияние върху събитията в Украйна.

Макар че сега Порошенко има най-сериозни шансове да стане президент, коментатори предупреждават, че настроението в страната е непредсказуемо след травмата от последните четири месеца, през които при насилието по улиците на Киев загинаха повече от 100 души, да не говорим за анексирането на Крим от Русия, което новите лидери, изглежда, въобще не са предвиждали.

„Порошенко трябва да бъде доста внимателен. В момента настроението на народа е в негова полза и най-важното нещо за него е да не прави нищо, което би могло да се отрази отрицателно на общественото мнение", каза Володимир Фесенко от изследователския център „Пента".
Когато обяви в своята база Виница в Централна Украйна решението си да се кандидатира за президент, Порошенко се възпротиви на руското завземане на Крим и призова за създаване на ефективни, модерни въоръжени сили. „Украинската армия няма да предаде и педя украинска земя", обяви той.

Нужда от единство

Като се има предвид тежкото положение на Украйна, Порошенко отправи пряк призив към Тимошенко да се откаже от надпреварата за президентството и да застане зад него - или поне да води борба, която да не руши единството на страната. „Юлия Владимировна няма да бъде наш политически противник. Бихме били силно признателни, ако Юлия Владимировна подкрепи днес нашата инициатива", каза Порошенко.

Първоначално изглеждаше, че годините, прекарани в затвора при управлението на Янукович, и популярността й сред привържениците в Западна и Централна Украйна, които я смятат почти за светица, й гарантират политическо завръщане. Тя обаче не беше посрещната с особено въодушевление от Майдана - народния форум и център на протестите на Евромайдана, които принудиха Янукович да избяга, - когато беше доведена там в инвалидна количка през февруари след пускането й на свобода.

Тя беше жертва на обрат срещу нея и други видни фигури на загубилата доверие политическа класа. Мнозина я помнят като „газовата принцеса" на 90-те години, когато, доста преди да стане министър-председател, тя натрупа богатство като газов посредник при правителството на Павло Лазаренко. Самият Лазаренко беше осъден и затворен в САЩ през 2006 г. за пране на пари и други престъпления.

Тимошенко, която е пламенен оратор и до голяма степен е възприемана като пораждаща разделение и отявлено популистка фигура, очевидно се опитва да приспособи стила си, за да се хареса на разочарованите от старата политическа класа избиратели, коментира „Ройтерс”.

Промяна на образа

Тя определено се стреми да промени обществения си образ. Известна някога с елегантното си облекло, сега тя възприема по-сдържан външен вид, като носи по-тъмни дрехи и избягва да оформя косата си в емблематичната плитка, предпочитайки по-обикновена, по-проста прическа. Когато се появява пред обществеността, тя използва патерица за подпиране - това напомня за гръбначните проблеми, от които страдаше, докато беше под затворническа охрана в град Харков.

За един украински кандидат-президент е лесно да осъди анексирането на Крим от Русия. Но за Тимошенко това е по-необходимо, отколкото за повечето от тях, тъй като в общественото съзнание тя е останала като човек, радвал се на топли отношения с ръководителя на Кремъл Владимир Путин.

Това датира още от газовата сделка, която тя договори с Русия през 2009 г. и която според сваленото правителство е обременила Украйна с прекалено висока цена на газа. Заради тази сделка тя беше осъдена при управлението на Янукович на затвор за злоупотреба със служебно положение.

Не е изненадващо, че сега тя полага сериозни усилия, за да поправи погрешните според нея схващания. „Мога само да кажа, че докато Крим е окупиран от Кремъл, за мен Владимир Путин остава враг номер едно за Украйна, и ще насоча всичките си сили към защита на Украйна и прекратяване на окупацията на Крим", заяви Тимошенко.

Тя е също така стар противник на Порошенко от времето й като министър-председател. През 2005 г. тя нападна Порошенко, който тогава беше секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана, твърдейки, че той е замесен в корупция. Скандалът беше потушен едва когато тогавашният президент Виктор Юшченко уволни и двамата.