Той е роден в тропическите гори на Камерун, в семейство с 8 деца, на място, където маларията е силно разпространена. Тя преобръща живота му, който се оказва, че е едно постоянно търсене на лек за инфекциозните болести, които отнемат живота на много африканци, включително и на членове на фамилията му.

Още докато е малък и тежко болен, майка му го носи на гърба си към единствената болницата в района, той я пита защо няма лекарство, което да го излекува. Тя му отговаря, че не знае.

Така се заражда и обещанието, че ако оздравее, ще се посвети на намирането на лек срещу малария. И оцелява, но не става лекар.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Професор Крисчън Хепи избира молекулярната биология. Работи с различни университети като учен, сред които и Харвардския университет, а в момента е директор на най-новия и модерен лабораторен комплекс в Нигерия, който отвори врати преди два месеца.

Снимка: bTV

За маларията, за ласа и денга, как успява да спаси Нигерия от ебола и за това защо е важно африканските геноми да бъдат по-добре представени в глобалната база данни - с него разговаря Виктория Петрова.

- Имате невероятна история. Защо не станахте лекар, а молекулярен биолог?

Станах молекулярен биолог и се занимавам с геномика заради две неща. Единото беше фактът, че като дете, страдах много от малария. Мисля, че бях 8 или 9-годишен, когато прекарах един от най-тежките пристъпи на малария в живота ми. И помня как майка ми ме грабна и ме заведе в католическата болница. Сложиха ми инжекция - по онова време вероятно е било хинин. На връщане майка ми ме носеше на ръце и беше много уморена, защото бях тежък. Седнахме под едно дърво, защото мама каза, че трябва да си изправи малко гърба. Сложи ме да седна. Облегнах се на дървото. Седнал бях на земята. Спомням си, че я попитах защо ми е толкова лошо. Защо няма лекарства за тази болест, която ме кара да съм толкова зле. И тя ми каза, че не знае. Спомням си как ѝ казах тогава, че като порасна, ако още я има тази болест, аз ще намеря лекарство срещу нея. С тази мисъл пораснах, да ви кажа честно.

Вие лично спирате разпространението на ебола в Нигерия. Разкажете ни какво се случи?

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

- Това беше вечерта на 20 юли, когато имахме първия предполагаем случай на ебола в Нигерия. Обадиха ми се около 20:40 ч. и отидох в лабораторията си онази вечер и взех първата проба, а след това сутринта към 6:30 на следващия ден, 21 юли, бяхме потвърдили първия случай в Нигерия. Тази информация беше изпратена на Министерството на здравеопазването. И тогава успяхме да активираме механизма за проследяване на контактност и също така да определим място за диагностика в реално време и секвениране (разчитането на човешкия геном – бел.ред.) в реално време. Всъщност, ние демонстрирахме и постигнахме нещо, което беше безпрецедентно. Нещо, което никога не е било правено с историята на общественото здраве в държава с размерите на Нигерия. 263 милиона души население. Болестта се разпространява в град като Лагос, 25 милиона души. А ние успяхме да овладеем тази епидемия за рекордно време - за 93 дни, като са регистрирани само 20 смъртни случая.

Проф. Хепи разказва и за спомените си от гимназията.

- В час по биология учехме за ДНК. И в детския ми мозък по онова време се роди мисълта, че ако ДНК е молекула на живота, това означава, че всичко, което живее или което е живо същество, има ДНК. Рекох си – „леле, ако всичко живо има ДНК и тя е молекулата на живота, това означава, че ако извадите ДНК от нещо, което е живо, то ще загине“. И веднага се сетих за маларийния плазмодий, който ме разболя толкова много. И осъзнах, че тези двама откриватели на ДНК молекулите - Франсис Крик и Джеймс Уотсън са биохимици. Тогава направих избор да стана биохимик, защото можех да видя силата зад откритието. Това беше шок за всички, дори за майка ми. Всички ме питаха „защо не реши да следваш за доктор“, „защо тръгна да ставаш биохимик“, а аз им отговарях, че според мен един биохимик има много власт.

 

 

Как обаче геномиката ще помогне за справяне с тези опасни и смъртоносни заболявания като малария и дали тя ще бъде по-успешна от наличните понастоящем ваксини?

Снимка: bTV

- Когато на младини започнах да изучавам биологията на маларийния плазмодий, имах голямо желание да участвам в разработването на ваксина срещу малария. Когато завърших магистърската си степен в университета в Ибадан, писах на професор Лиан Тили от университета в Мелбърн, че се интересувам от разработването на такава ваксина. Но случайно видях една табела, на която пишеше „Следдипломна квалификация“ и отдолу „Институт за медицински изследвания и обучение“. От любопитство отидох в института.Казах на директора, че съм спечелил стипендия за Австралия, където искам да работя с професор Лиан Тили, тя прави ваксина срещу малария. Това беше професор Адедайо Одуола. Каза ми „е, млади момко, виждам колко си запален по темата и наистина искаш да се справим с проблема“. И започна да ми обяснява как, ако искам да направя нещо добро за Африка, може би трябва да се постарая да се разбере резистентността към лекарствата за малария, защото това е нещото, от което се увеличава броят на децата, умиращи от малария в Африка, и как намирането на решение на този проблем, може би ще е най-бързият начин действително да се справим с тази болест. През 2007 г. започнах да се интересувам и в областта на различните алергични трески. Болест като  треска ласа, която беше смятана за пренебрегвана тропическа болест. Нямаше лечение за нея. Така че се насочих към тази област и в рамките на шест месеца успях да разработя първата молекулярна диагностика за треската ласа в Нигерия. Успях да построя и да започна да обучавам хора на място, а след това в болници, където смъртността беше около 90 %. Благодарение на стореното от мен - просто диагностичен принос и съдействие при лекарствените средства, както и обучение на хората как да откриват болестта рано, работа с лекарите как да се справят с болестта в бърз порядък, намалихме смъртността от нея от 90 % на около 27 % по това време. Значително намаление.

Снимка: bTV

Разкажете нещо повече за тази съвременна лаборатория, която сте построили в Нигерия?

- Да, модерната лаборатория, която създадохме в Нигерия, е резултат на една визия. Вече казах, че от дете мислех за елиминирането на маларията чрез научните изследвания, науката и развитието, но след това, когато пораснах, бях в Харвард, бях в най-прекрасната лаборатория там. Но, нали знаете, като африканец непрекъснато ми се напомняше за тъжни новини от Африка, че е необходимо африканският континент да засили собствената си научноизследователска и развойна дейност, особено в областта на здравеопазването. Създаването на лаборатория, първокласна лаборатория -  авангардна лаборатория всъщност се превърна в моя мечта. Хрумна ми, че с ресурси всъщност можем да създадем платформа в Африка, която да помогне за изграждането на капацитет за африканско развитие в наше време. Също така да се създаде платформа, където може да се обучи следващото поколение африкански учени, така че африканската наука да стане много конкурентна, а Африка да може да използва тази платформа, за да даде собствен принос за развитието на здравеопазването в глобален план.

- Според официалните данни здравеопазването в Нигерия е скъпо за много хора и повече от 90 % от хората казват, че предпочитат духовно здравеопазване. И тази лаборатория е много интересна.

Да, да. Именно защото ни бяха известни някои от тези факти, ние решихме да вложим цялата си енергия, талант и време в изграждането на това съоръжение. И тогава имахме късмет, че през 2013 г., докато работехме по Ебола, работата по Ебола всъщност ни даде много известност. И тогава Световната банка всъщност ни финансира, за да създадем тази лаборатория съвместно с Националния здравен институт на САЩ. И след това, всъщност на 7 октомври 2024, знаете ли, 10 години след като започнахме създаването на Африканския Център за върхови постижения в областта на геномиката на инфекциозни заболявания, ние отворихме това ново съоръжение, което се нарича Институт по геномика и глобално здраве, който е най-голямото геномно съоръжение в Африка с най-напредналите геномни платформи за секвениране и с най-модерната технологична платформа, що се отнася до молекулярната биология и геномиката в Африка.

И каква е следващата цел, към която сте се насочил?

- През последните 10 години направихме много в областта на инфекциозните болести, но също така осъзнахме, че Африка сега се бори с тежкото бреме на незаразните болести. Имам предвид рак, метаболитни заболявания, диабет, сърдечно-съдови заболявания, инсулти и инфаркти, бъбречни заболявания. Така че Африка наистина се бори с тях. Знаете, че африканците страдат и от редки генетични заболявания, с които трябва да се справим. Ние също така разбираме, че медицината всъщност става все по-прецизна,  прецизна и персонализирана медицина. Тя се превръща в флагман на медицината през този век и в бъдеще, тъй като вече наближава средата на века. А Африка всъщност не е в крак с прецизната медицина. Затова решихме да се насочим към прецизната медицина, защото вярваме, че благодарение на геномиката и платформата, която създадохме, можем по-бързо да напреднем с научноизследователската и развойна дейност за прецизна медицина в Африка. И след това да достигнем останалата част от света. Има голямо разделение. В момента има огромно разделение между останалата част от света и Африка, защото Африка не разполага с инфраструктурата. Африка не знае как да използва интелектуалния си потенциал. Това, което този център всъщност прави, е да изравни полето, да намали различията и да стане това, което аз наричам уравновесител. Така че ние разглеждаме всички тези заболявания, които споменах – рак, метаболитни заболявания, сърдечно-съдови заболявания, бъбречни заболявания и след това незаразни болести като генетични редки заболявания. Необходимо е да се решат проблемите с геномиката, с геномната технология, за да  се идентифицира не само диагностика от следващо поколение, а и ваксини от следващо поколение, както и лекарства от следващо поколение срещу тези заболявания. Наясно сме например за проблемите с прецизната медицина. Искам да кажа, африканските геномни данни не са налични в глобалната база данни. Само 1,2 %  геноми от Африка присъстват в глобалните геномни данни, глобална база данни. И като е така, когато се създават лекарства, лекарства от следващо поколение, се отчитат геномите на кавказкото население. А африканското население всъщност не се взема предвид. Затова искаме да използваме нашата платформа, нашия институт по   въпросите на геномното и глобалното здравеопазване, за да са представени африканските геноми по-добре в глобалната база данни и след това те да се използват при създаването на следващо поколение диагностика, ваксини и лекарства. И лекарства срещу всички тези незаразни заболявания, от които страда и африканското население.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK