Да оцелееш след ебола и вдъхновиш Бил Гейтс: Разказва лекарката, преборила коварната болест

Лекар, преборила страшната диагноза на смъртоносната болест ебола, разказва за ужаса на незнанието дали ще оцелееш. Това е болестта, чиято смъртност е 90%, но това не е история за трагедията на пандемията, а за надеждата, че желанието за живот е по-могъщо от всяка унищожителна сила.

Доктор Адаора Околи е обикновено момиче, родено в Нигерия. Животът й обаче се превръща в героичната история на лекаря, който оцеля от смъртоносната болест ебола. През 2014 г. д-р Околи се сблъсква очи в очи със смъртта, докато лекува първия пациент, заразен с болестта в Нигерия. Не след дълго симптомите на смъртоносната зараза се проявяват и при нея.

„Бях част от медицинския екип в болницата. Тогава дойде пациент 0 от Либерия. Той се е разболял, докато е пътувал към Лагос. Разбира се, когато го приехме, го попитахме дали е бил контактен на болен от ебола, но той отрече. Тогава нямахме капацитета да тестваме за болестта, но  се усъмнихме, че се сблъскваме именно с ебола. И така първите, които имахме досег до болния, се разболяхме. 50% от колегите ни починаха, а останалите успяхме да се спасим. Беше много страшно изживяване, защото болестта е толкова фатална. Постоянно мислиш дали ще оцелееш и какви са шансовете. А те бяха почти нищожни, защото все още тогава болестта беше доста нова. Знаехме за съществуването й единствено от учебниците. Нямахме плазма от преболедувалите все още, нямахме лекарството, което все още се изпробваше в Канада и в Щатите. Казваха ни, че експерименталните терапии са резервирани само за ограничен брой хора. Само американските пациенти имаха достъп до тях. А ние в Западна Африка нямахме достъп до лекарството Зи Мап“, разказва д-р Адаора Околи.

Единственото, с което тя е разполагала тогава, е силната вяра, че ще се спаси. Поради липса на лечение и знание как да се справят с болестта, тя и колегите й са били изолирани, без достъп до терапия. След няколко дни обаче д-р Адаора усеща първите признаци на подобрение и скоро лекарите са прерязват ограничителните ленти към отцепеното отделение. Така тя започва нов живот.

„След две седмици, аз напуснах болничното отделение. Но през тези две седмици не бях сигурна, че ще успея да изляза жива оттам. Имах време и да помисля над живота си. Тогава бях само на 28 години и си казах, че моят живот едва започва. Бях млад лекар и си мислех още колко неща мога да направя, за да помогна на обществото. Исках да помогна за напредването на медицината. И когато излязох от изолация, се почувствах преродена. Имах чувството, че ми е даден шанс за втори живот, от който ще се гордея. И така, моята цел беше да науча всичко за епидемиологията. За това отидох да специализирам в медицинския университет в Тулейн“, споделя лекарката, преборила еболата.

И така тя попада на конференция в Щатите, на която е и Бил Гейтс. Темата са именно световните пандемии. Д-р Околи не остава безучастна и разказва своята история как е оцеляла от ебола, как не е имала досег до лечение, защото е била от бедните слоеве на обществото. Героичната история привлича вниманието на Гейтс и когато той трябва да напише статия във вестник „Таймс“ и да посочи 4 души, които го вдъхновяват, той посочва доктор Адаора Околи като един от героите на новото време.

И така, въпреки че сме забравили уроците, историята отново се повтаря в лицето на световната пандемия от COVID-19. Според д-р Околи това няма да е последната здравна криза, с която светът трябва да се справи.

“Нямам как да имаме свят, свободен от пандемии. Това е реалността и трябва да се научим да се адаптираме. Ако продължаваме с унищожаването на природата, ако продължаваме с навлизането и разрушаването на света на животните, няма как да спрем избухването на пандемии. Важното е да бъдем подготвени още в самото начало на избухването на болестта, за да можем да я ограничим, преди да е достигнала глобално ниво и да предпазим хората от смъртни случаи“, смята д-р Околи.

Във времето на COVID-19 светът сякаш забрави за ужаса "Ебола". Но и затова си има причина - тази болест беше толкова смъртоносна, че се самоограничи поради факта, че повечето заразени умираха и не можеха да я предават лесно на останалите. А и хората не обичат да помнят трагедиите, защото няма нищо по-хубаво от живота.