Планината Тамбора променя света. През 1815 г. индонезийският вулкан избухва в най-мощното изригване в историята, изпращайки огромен шлейф от малки частици, отразяващи слънчевите лъчи, високо в атмосферата, охлаждайки планетата и навлизайки в катастрофа.

Последвалата година беше наречена „година без лято“ - глобалните температури се понижиха, реколтата се провали, хората гладуваха, разпространи се пандемия от холера и десетки хиляди хора починаха. Някои дори смятат, че вулканът е вдъхновил Мери Шели да напише „Франкенщайн“, докато се е крила от необичайно студеното време в Швейцария през 1816 г.

Оттогава насам са изригвали много вулкани, но Тамбора остава най-скорошното масивно изригване на планетата. Повече от 200 години по-късно учените предупреждават, че светът може би ще преживее още едно.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Въпросът не е дали, а кога, казва Маркус Щофел, професор по въпросите на климата в Женевския университет. Геоложките данни сочат, че вероятността за масивно изригване през този век е 1 към 6, каза той пред Си Ен Ен.

Този път обаче то ще се случи в един много променен свят, който е не само по-населен, но и затоплен от климатичната криза.

„Следващото масивно изригване ще предизвика климатичен хаос. Човечеството няма никакъв план“, казва Стофел.

Снимка: Ройтерс

Вулканите отдавна оформят нашия свят. Те спомагат за създаването на континентите, изграждат атмосферата и могат да променят климата.

При изригването си те изхвърлят коктейл от лава, пепел и газове, включително нагряващия планетата въглероден диоксид, макар и в количества, които са по-малки от тези, които хората произвеждат, изгаряйки изкопаеми горива.

Когато става въпрос за въздействието върху климата, учените се интересуват повече от друг газ - серния диоксид.

Мащабно вулканично изригване може да изхвърли серния диоксид през тропосферата - частта от атмосферата, в която се случва времето - и в стратосферата, слоя на около 11 км над земната повърхност, където летят самолетите.

Снимка: Ройтерс

Тук той образува малки аерозолни частици, които разсейват слънчевата светлина, отразяват я обратно в Космоса и охлаждат планетата отдолу. Тези частици „ще се разнесат по целия свят и ще се задържат няколко години“, казва Алън Робок, професор по климат в университета Рутгерс, който от десетилетия изучава вулканите.

За съвременните вулкани сателитните данни показват колко серен диоксид се отделя. Когато планината Пинатубо във Филипините изригна през 1991 г., тя изхвърли около 15 милиона тона в стратосферата. Това не беше масивно изригване като това на Тамбора, но въпреки това в продължение на няколко години светът се охлади с около 0,5 градуса по Целзий.

За по-старите вулкани обаче „разполагаме с много бедни данни“, казва Стофел. Учените се опитват да реконструират тези минали изригвания с помощта на информация от ледени ядра и дървесни пръстени, които са като капсули на времето, съхраняващи тайните на миналата атмосфера.

От това става ясно, че масивните изригвания през последните няколко хиляди години временно са охладили планетата с около 1 до 1,5 градуса по Целзий.

Снимка: Ройтерс

Тамбора, например, е понижил средните глобални температури с поне 1 градус по Целзий. Съществуват доказателства, че огромното изригване на Самалас в Индонезия през 1257 г. може да е допринесло за предизвикването на „малкия ледников период“, продължил стотици години.