НАТО се опитва да оказва влияние върху държави, които не са членки на пакта. Това заяви външният министър на Русия Сергей Лавров след среща с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен. 

Разговорът се проведе в Женева и продължи 18 минути. Двамата обсъдиха ситуацията в Украйна  и опасенията за нов военен конфликт. На пресконференция пред журналисти Лавров обясни, че диалогът с Вашингтон ще продължи относно исканията на Москва за гаранции за сигурността, като отговор се очаква следващата седмица.

„Проведохме междинна среща. Антъни Блинкен ми каза, че е доволен от размяната на мнения, което ще им помогне следващата седмица, да ни предостави писмен отговор“, уточни Лавров.

Руският външен министър посочи, че се надява емоциите по темата „Украйна“ да бъдат овладяни, като повтори, че Москва не представлява заплаха за Минск. Той коментира още, че нестабилността на Украйна се дължи на вътрешнополитически проблеми.

Снимка: Reuters

Гледната точка на Блинкен 

Антъни Блинкен посочи, че САЩ не са очаквали днес да има пробив в отношенията между двете страни. По думите му Вашингтон има доста опасения относно руските предложения за гаранции за сигурността. Той потвърди, че САЩ са поели ангажимент другата седмица да дадат писмен коментар по тях.

Според него разговорът е бил откровен и полезен, като целта на Вашингтон е била да прецени дали Москва е готова да поеме по пътя на дипломацията, за да се намали напрежението около Украйна. 

Допълни, че американската администрация планира да има нова среща, след като Москва разгледа предложенията на Съединените щати. Така най-вероятно следващият кръг от преговори между САЩ и Русия ще се проведе през февруари.

Блинкен беше категоричен, че ако американски войски преминат украинската граница, това ще се счита за инвазия.

За какво настоява Москва?

Русия и САЩ все още не могат да постигнат съгласие дори по самата тема на преговорите. През декември руското външно министерство публикува проектодоговори със САЩ и НАТО и поиска спешен отговор на тях. Те предлагат:

- Отхвърляне на разширяването на НАТО на изток;

- Отказ от приемане на бившите съветски републики в Алианса и от всякакво военно сътрудничество с тях;

- Връщане на войските на НАТО на позициите от 1997 г. преди присъединяването на 14 държави от Централна и Източна Европа към Алианса. - Вашингтон и Брюксел отказват да обсъждат тези искания като противоречащи на Хартата на НАТО, която съдържа принципа на "отворените врати".