Наскоро приключилите парламентарни избори в Унгария бележат важен поврат. След шестнадесет години на власт Виктор Орбан и Фидес бяха победени от Петер Мадяр и неговата партия ТИСА. По този начин се отвори нова глава в политическата история на Унгария, чиито по-широки геополитически последици вече се усещат.
Партията ТИСА, основана само преди две години, спечели две трети мнозинство в парламента – резултат, който дори най-оптимистичните проучвания не бяха предвидили. Избирателната активност (близо 80%) и дългите опашки пред избирателните секции показаха колко важни са тези избори за унгарските граждани, предаде БГНЕС.
Населението гласува сякаш на референдум – за или против Орбан – ясно демонстрирайки умората си от авторитарния лидер, корупционните скандали, дистанцирането от ЕС и подкрепата за Русия, но също и от трудната икономическа ситуация.
Петер Мадяр, бивш член на партията Фидес на Орбан, съсредоточи предизборната си кампания върху борбата с корупцията и подобряването на отношенията с Европейския съюз, обещавайки на гражданите, че унгарските институции ще се върнат към функционирането си в пълно съответствие с върховенството на закона.
В Сърбия унгарските избори бяха възприети като много важно събитие, дотолкова че паралели между двете страни започнаха да се правят месеци преди унгарските граждани да отидат до урните. Новината за поражението на Орбан предизвика положителни и обнадеждаващи реакции сред онази част от общественото мнение, която се противопоставяше на управляващото ръководство на Сърбия.
Тези реакции се дължат предимно на сходствата между стиловете на управление на Орбан и Вучич, като и двата се характеризират силно с авторитаризъм. Тези двама политици са най-влиятелните лидери в съответните си страни от години, дотолкова че ограничават ролята и значението на парламента и независимите институции.
Двамата лидери споделят и подкрепата си за Русия, отказват да осъдят нахлуването в Украйна и имат полемична позиция спрямо Европейския съюз. Разликата е, че Орбан, като министър-председател на държава членка на ЕС, поставя далеч по-сложен проблем пред Брюксел. Освен това корупцията и непотизмът са дълбоко вкоренени в Унгария, както и в Сърбия.
По време на управлението на Орбан унгарското общество беше поляризирано и срещу политическите опоненти често се използваха репресивни мерки. Същото важи и за Сърбия. Двамата лидери се опитаха да повлияят на изборния процес в полза на управляващата партия, докато медиите бяха заглушавани и подчинявани на волята на режима.
Вучич и Орбан се подкрепяха и си помагаха взаимно, когато смятаха за политически необходимо. Орбан лобираше в ЕС от името на своя сръбски съюзник, опитвайки се да предотврати всякакви критики към режима в Белград. Вучич позволи на Орбан да „контролира“ унгарците, живеещи в Сърбия, особено в северната провинция Войводина, като насърчаваше Съюза на войводинските унгарци (SVM) – партия, пряко контролирана от Орбан.
Няколко дни преди унгарските избори Вучич заяви, че близо до град Канижа в Сърбия, на границата с Унгария, близо до газопровода „Турски поток“, полицаи и членове на сръбската армия са открили две големи раници, пълни с експлозиви и бавногорящи фитили.
Сръбският президент подчерта, че е в постоянен контакт с Орбан, за да го държи в течение за първоначалните констатации от разследването на това, което той нарече „заплаха за критичната газова инфраструктура, свързваща Сърбия и Унгария“.
Орбан отговори, като свика Съвета по отбрана и след това посети унгарския участък от тръбопровода близо до Сегед, където отбеляза, че ситуацията е „много сериозна“. Няма допълнителна информация за обстоятелствата около инцидента, сякаш този изключително сериозен инцидент никога не се е случвал.
В нощта на изборите, празнувайки победата си, бъдещият унгарски премиер обяви, че ще хвърли светлина върху предполагаемата атака срещу газопровода в Канижа.
Въпреки че новите унгарски власти все още не са предприели конкретни действия, промените в Будапеща биха могли да имат последици и за регионалните енергийни проекти, включително дейността на основната сръбска петролна компания (НИС), която е свързана с руски интереси.
Анализаторите вече обсъждат паралели между двете страни, говорейки за евентуално повторение на „унгарския сценарий“ в Сърбия. Те подчертават как и в двете страни отдавна преобладават авторитарни режими, характеризиращи се с фрагментирана опозиция и липса на свобода на пресата, наред със слаби институции, корупционни практики и избирателни правила, създадени в полза на управляващия елит. Унгарският сценарий също така подчертава важността на създаването на климат за референдум, цел, към която се стреми сръбското студентско движение.
В Унгария много опозиционни партии решиха да не участват в изборите, знаейки, че мнозинството от избирателите искат да подкрепят Тиса и че всяко разпръскване на гласовете би било от полза за Орбан.
За мнозина това беше съмнително решение. Сигурно е, че е взето с конкретната цел да се попречи на Орбан да спечели нов мандат. По-късно се оказа разумно решение, добре прието от гражданите, и допринесе за поражението на партията Фидес.
Сръбската опозиция би могла да извлече важни поуки от ситуацията в Унгария. Някои опозиционни сили все още се опитват да промотират наратива за „трите лагера“ преди предстоящите избори: първият лагер ще се състои от Сръбската прогресивна партия (СПС) и нейните съюзници, вторият – от студентите, а третият – от проевропейските опозиционни партии.
Съдейки по резултатите от последните местни избори обаче, трипартийният сценарий, ако се материализира, би означавал политически крах на опозицията. Местните избори показаха, че Сърбия преживява климат, подобен на референдум, където единственият възможен избор е между студентите и режима.
В отговор на въпрос на журналист от N1, Петер Мадяр заяви, че отношенията между Унгария и Сърбия няма да се променят много, особено по отношение на защитата на интересите на унгарците във Войводина, но и по отношение на съвместните проекти между двете страни. Той добави, че знае „кой стои зад голямото приятелство между Вучич, Орбан и Роберт Фицо“, като същевременно уточни, че не иска да се намесва във вътрешните работи на Сърбия. Мадяр призова сръбските граждани да „черпят сили от изборите в Унгария“.
Бъдещият унгарски премиер обяви, че вместо да подкрепя само УСВ, както се е случвало в миналото, Будапеща ще работи в интерес на всички унгарци, живеещи в Сърбия. Това послание е много важно, особено като се има предвид, че УСВ на практика контролира унгарците във Войводина, като оказва постоянен натиск върху членовете на унгарското малцинство да гласуват за Орбан и Вучич.
От години SVM служи като „дясна ръка“ на Вучич. Представители на партията заемат важни позиции в Нови Сад и Белград, а SVM е единственият представител на унгарската общност, който получава средства от Будапеща и решава как те да бъдат разпределени. В тази връзка Демократичният съюз на унгарците във Войводина (DZVM) – партия, която отдавна критикува Будапеща и политиката на SVM – обяви, че унгарците в Сърбия вече ще могат да гласуват свободно.
Гражданското сдружение „Пленум на унгарците от Войводина“, създадено наскоро с намерението да изрази подкрепа за студентското движение от страна на част от унгарската общност, отговори в същия дух – подкрепа, която УСВ, като съюзник на режима, винаги се е стремяла да възпрепятства.
Пленумът обяви, че ще подкрепя студентите при всяка възможност, особено по време на кампанията „Студенти във всяко село“, като посещава с тях градове и села с унгарско мнозинство. Пленумът призова унгарците, живеещи в Сърбия, да гласуват за Петер Мадяр на наскоро приключилите избори.
Сръбският президент поздрави Унгария в публикация в социалната мрежа X. „Вярвам, че ползотворното сътрудничество между Сърбия и Унгария ще продължи и съм благодарен на Орбан, че направи възможни тези отношения“, добави Вучич.
Малко след това президентът, гост в основната новинарска емисия в Сърбия, коментира изявленията на Маджар относно обявеното разследване на предполагаемия опит за саботаж на газопровода. „Това не е неговата страна и всяко разследване е извън неговата юрисдикция“, заяви Вучич.
Коментирайки изявлението на Маджар за голямото приятелство между Орбан, Вучич и Фицо, сръбският президент поиска от бъдещия унгарски премиер ясно да заяви кой стои зад това приятелство. „Той няма представа“, добави Вучич, „но иска да внуши, че това е Путин или някой подобен“. „Ако не се опитвахме да поддържаме добри отношения с унгарците, щях да нарека това изявление глупаво и безотговорно, но няма да го направя“, заяви Вучич.
Победата на Петер Маджар със сигурност въвежда нова динамика в Европа и възможност за възстановяване на политическия баланс. За Сърбия това означава край на ерата на солиден съюз, основан на авторитаризъм, и потенциален допълнителен тласък за постигане на промяна чрез избори.
Развитието на отношенията между двете страни ще зависи не само от официалната политика на Будапеща, но и от вътрешнополитическата динамика на Сърбия. Едно е сигурно: въпреки паралелите и наскоро приключилите избори в Унгария, не се очаква промените в Сърбия да дойдат като пряка последица от унгарския вот.
Поражението на Орбан трябва да се разглежда като част от по-широка картина, в която опонентите на управляващото ръководство на Сърбия, точно както направи Маджар, ще трябва да достигнат до всеки ъгъл на страната и да говорят директно с гражданите.
