След Крим Източна Европа тревожно се пита кой ли ще е следващият

Неизпълнени обещания за помощ от Запада. Трагична история на руски нахлувания, датираща от векове. Болезнена тревожност, че конфликтите в този нестабилен регион са заразни. Това са факторите, които карат страните в Източна Европа да следят събитията в Украйна - и да треперят, пише „Асошиейтед прес” след решението на Крим да се обяви за независима суверенна държава по волята на близо 97% от гласоподавателите на референдума в неделя.

Както сред лидери, така и сред обикновени хора има големи опасения, че Русия, която изглежда е способна да се присмива на Запада, когато си поиска, може да потърси възможности да навлезе в бившия си имперски заден двор. Въпросът, който мнозина си задават е: кой е следващият?

„Преди всичко има страх, че може да има разпространение на заразата", каза в интервю за АП румънският външен министър Титус Корлъцян. „Румъния е изключително разтревожена", допълни той.

По-специално има големи опасения, че след като пое контрола над стратегическия Кримски полуостров, руският президент Владимир Путин може да се изкуши да опита да заграби земя и в Молдова, където има разположени руски войски в отцепилото се Приднестровие. Това е един от няколкото „замразени конфликти" из Източна Европа, към които се присъедини и Крим, както мнозина на Запад признават с примирение.

В Румъния, която граничи с преобладаващо румънскоезичната Молдова, Моника Нистореску призова Запада да застане срещу Путин - за да не се помисли за непобедим. „Светът трябва да спре да се плаши от Путин, защото така ще го накараме да си мисли, че Русия е това, което беше някога", каза Нистореску.

От другата страна на границата, страховете в Молдова от руско нахлуване в никой случай не са само теоретични: „Страхуваме се, че конфликтът в Украйна може да застигне и нас в Молдова", каза Виктор Котруца, чиновник в столицата Кишинев. „Руските войски могат да превземат Молдова за един ден".

Мнозина в региона са напълно наясно, че Полша също е имала гаранции за военна помощ от Франция и Великобритания срещу нацистка агресия, но когато Хитлер нахлува през 1939 г., Франция и Великобритания не изпращат сили на Полша, въпреки че обявяват война. Тази история подхранва скептицизма, че НАТО ще се притече на помощ на някоя от източните си членки в случай на руско нападение.

„Историята на Полша показва, че не трябва да разчитаме на други", заяви за АП писателят Ярослав Шулски. Подобни настроения са особено силни в прибалтийските държави, които са членки на НАТО и Европейския съюз. Естония, Латвия и Литва имат значителни руски малцинства, за които Москва периодично обявява, че трябва да „защитава" - ключовата дума, която Путин използва, за да оправдае нахлуването в Крим.

„Малко съм скептична", сподели Тина Сееман в естонската столица Талин, запитана дали смята, че Западът ще се притече на помощ на страната й. „Иска ми се да вярвам, но не мога кажа, че им имам 100% доверие", призна тя.
Москва редовно обвинява Естония и Латвия в дискриминация срещу рускоезичните си малцинства. Напрежението между Русия и Естония се повиши през 2007 г., когато протести на рускоезични жители срещу преместването на военен паметник от съветско време прераснаха в улични безредици. Много естонци обвиниха Москва, която издава паспорти на етнически руснаци в Прибалтика, че подклажда протестите.

Когато пристигна за извънредната среща на ЕС за Украйна по-миналата седмица, литовският президент Далия Грибаускайте изрази повече доверие към водения от САЩ алианс: „Слава Богу! Слава Богу, че сме вече десет години в НАТО!”, заяви тя, но изрази също и дълбока загриженост от действията на Русия: „Русия днес се опитва да преначертае границите в Европа след Втората световна война", допълни Грибаускайте.

Историята навява мрачни спомени сред източноевропейците, когато мислят за бъдещето. Мнозина възприемат завземането на Крим от Русия като нещо подобно на преживяното от тях след Втората световна война, когато съветските войски преминавали през градове и села, поставяйки ги на практика под властта на Кремъл за десетилетия напред.

„Разбира се, че има потенциална заплаха и за нас в бъдеще", каза с горчивина Катерина Западлова, сервитьорка в пражко кафене. Тя си спомни как съветските сили влезли през 1968 г. в Чехословакия, за да смажат движението за либерализация на Пражката пролет. „Страхувам се заради това, което ни сториха в миналото", добави тя.

Някои експерти казват, че такива страхове са пресилени. „Не бих се страхувал от руска агресия в краткосрочен план", каза Михал Коран от пражкия Институт за международни отношения.

„Сто процента съм сигурен, че НАТО ще помогне на източните си съюзници. Мисля, че НАТО става по-силна вследствие на конфликта в Украйна", обяви той.

Взаимната икономическа зависимост също намалява вероятността от въоръжен конфликт между Русия и Запада. Руската икономика разчита в доста голяма степен на огромните количества природен газ, които продава на Европа всяка година - а през 2012 г. е закупила европейски машини, коли и други експортни стоки за 170 млрд. долара. Тъкмо зависимостта и на източно-, и на западноевропейски страни от руски енергийни източници обаче дава на Запада по-малко възможности да заеме твърде линия срещу Москва.

Външният министър на Румъния каза също, че НАТО е предприела положителни стъпки в справянето с украинската криза, изтъквайки изпращането на разузнавателни самолети АУАКС, които да летят над Полша и Румъния и да следят кризата.

„Мярката, която предприе северноатлантическият съюз цели да предотврати възникване на напрежение на регионално равнище и да гарантира сигурността на държавите членки", каза Корлъцян за АП. Той обаче също не можа да се сдържи да изкаже исторически страхове, спомняйки си за кървавата баня, до която се стигна, когато диктаторът Николае Чаушеску нареди на войници да стрелят срещу протестиращи в последните дни на режима си.

„Румънците следиха много внимателно всичко, което се случваше през последните седмици, особено драматичните събития в Киев", каза Корлъцян. „На нас, румънците, това ни напомни за революцията от декември 1989 г.", призна той.

Някои страни като Полша, която има обща граница както с Украйна, така и с Русия, вече започват да вземат предпазни мерки. Полският премиер Доналд Туск предупреди, че нестабилността в Украйна може да продължи дълго и да накара Варшава да модернизира въоръжението си.

По искане на Полша около 300 души от военновъздушните сили на САЩ и дузина изтребители Ф-16 пристигнаха в страната миналата седмица за военно учение. Туск загатна за европейската политика на отстъпки към Хитлер и Сталин през 30-те години, докато предупреждаваше за последиците от позволяването на Русия да превземе Крим безнаказано.

„Всеки, който си мисли, че с отстъпки могат да се купят мир и стабилност, греши", заяви Туск миналата седмица в парламента. „Европа е правила такива грешки и те винаги са водили до катастрофа", подчерта премиерът на Полша.