Женските гърбати китове край бреговете на Бразилия днес могат да избират между множество партньори, докато мъжките удрят с опашки по водата и се борят за вниманието им - гледка, която би била немислима само преди няколко десетилетия.

Доведени почти до изчезване през 80-те години на миналия век, гърбатите китове в Южния Атлантик днес наброяват около 35 000 - почти половината от световната им популация.

Топлите води край Бразилия са най-голямото място за размножаване на южноатлантическите гърбати китове. Там мъжките се съревновават за възможността да се чифтосат, а женските раждат и отглеждат малките си, пише БГНЕС.

Районът е изключително ценен и за учените, които всяка година пристигат на архипелага Абролос край бреговете на щата Баия, за да наблюдават и изследват стотици китове.

Преди четири десетилетия хората дори не знаели, че край Бразилия има китове, разказа Енрико Марковалди, основател на Института за гърбатите китове (IBJ) - една от водещите бразилски организации за изследване и опазване на вида, предаде АФП.

Когато видял гърбат кит за първи път, Марковалди го помислил за скала.

„Те бяха легенди. Никога не бяхме виждали такъв“, каза той.

Популацията започва да се възстановява след въвеждането през 1986 г. на световен мораториум върху търговския китолов. Година по-късно Бразилия забранява тази практика със закон, а впоследствие обявява местата за размножаване край Абролос за защитена зона.

През 2014 г. гърбатият кит е изваден от бразилския списък на застрашените видове, а популацията му продължава да нараства.

Биологът Фабио Фонтес изследва и роднинските връзки между животните. Със спасителна жилетка, каска и арбалет той се приближава с малка лодка до група мъжки, които се съревновават за женска.

Фонтес изстрелва специална стрела, която пробива повърхностния слой на гърба на един от китовете и след това пада във водата. От нея той извлича проби от кожа и подкожна мазнина.

Координаторът на изследователската дейност в IBJ Милтън Маркондес обясни, че чрез тези проби учените могат да установяват роднинските връзки между китовете, известни с едни от най-дългите миграции сред бозайниците.

Преди години изследователите установили, че гърбат кит, роден край Абролос, е родственик на друг екземпляр, забелязан край Южна Джорджия - отдалечен остров на около 4000 километра на юг.

Откритието помогнало за установяването на миграционния маршрут на животните. Възрастните гърбати китове могат да достигнат дължина до 16 метра и тегло, равняващо се на това на шест слона.

Учените вече използват и изкуствен интелект за разпознаването им. Белите шарки върху черната опашка на всеки гърбат кит са уникални и служат като своеобразен „пръстов отпечатък“, позволяващ идентифицирането му от снимки.

Сравняването на изображенията, което преди изисквало часове работа от множество специалисти, вече може да бъде извършено за секунди чрез платформата с изкуствен интелект Happy Whale. Тя е идентифицирала 8300 гърбати кита край Бразилия.

Технологията е помогнала и за установяването на световен рекорд. Гърбат кит, идентифициран в Бразилия, впоследствие е забелязан на повече от 15 000 километра разстояние край източното крайбрежие на Австралия, показва изследване, публикувано през май.

„Виждаме, че популациите в Южното полукълбо са много по-свързани помежду си, отколкото предполагахме“, каза Маркондес.

Днес гърбатите китове са изправени пред други заплахи, сред които интензивният морски трафик, рибарските мрежи и затоплянето на океаните вследствие на климатичните промени, което застрашава популациите на крил - основен източник на храна за животните.

В продължение на 30 години IBJ получава финансова подкрепа от бразилската държавна петролна компания Petrobras, която финансира няколко проекта за възстановяване на застрашени видове в страната.

През октомври архипелагът Абролос беше обявен за „Място на надеждата“ от организацията Mission Blue, основана от океанографа Силвия Ърл, като признание за богатото му биоразнообразие и значението му за опазването на морската природа.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google