Луната няма атмосфера, време или вятър, но повърхността ѝ е постоянно изложена на сила, далеч по-опасна от всяка буря на Земята. Това е безкрайният „дъжд“ от микро метеорити – малки частици от скали и метал, летящи със скорост до 70 км/сек. На Земята тези частици изгарят в атмосферата, но на Луната всяка една достига повърхността.

Ново проучване на изследователи, ръководени от Даниел Ягаломи, за първи път определи количествено мащаба на тази заплаха за бъдещата лунна база на програмата Artemis на НАСА. Предпечат на проучването е публикуван на портала arXiv, пише universetoday.com.

Винаги ли предупрежденията са и за България: Слаба геомагнитна буря на 7 ноември

Използвайки Meteoroid Engineering Model, учените изчислиха колко удара би претърпял хипотетичен лунен модул с размерите на Международната космическа станция. Резултатите бяха тревожни: между 15 000 и 23 000 удара годишно от частици с тегло от една милионна част от грама до 10 грама.

И това не са леки удари. Според авторите, дори частица с тегло 1 микрограм е способна да проникне през метал, оставяйки микрократер и потенциално повреждайки оборудване. Луната няма атмосфера, която да спре или изпари тези фрагменти – всеки един от тях се сблъсква с повърхността със свръхзвукова скорост.

Интензитетът на „бомбардировката“ варира в зависимост от региона. Изчисленията показват, че най-ниските нива са на лунните полюси, докато най-високите са на географските дължини, постоянно обърнати към Земята; разликата между регионите достига 1,6 пъти.

Това е добра новина за НАСА: първата база „Артемида“ е планирана за изграждане на южния лунен полюс, където рискът е минимален. Разпределението на метеорните потоци се дължи на особеностите на лунната орбита и начина, по който Земята частично „засенчва“ определени области от метеорните потоци.

Някой в Космоса „намигва“ на Земята на всеки 1,5 часа

Дори в най-безопасните региони защитата ще бъде задължителна. Изследователите са тествали как алуминиевите екрани на Уипъл – многослойни панели, използвани на МКС – биха се представили на Луната. Техният принцип е, че външната плоча разрушава частицата, намалявайки кинетичното ѝ въздействие, докато вътрешната стена задържа отломките.

Моделът позволи извеждането на математическа връзка между параметрите на екрана, местоположението на базата и броя на вероятните пробиви. Това ще помогне на инженерите да изчислят минималната необходима дебелина на екранирането – важен фактор, предвид цената на доставянето на всеки килограм товар от Земята.

Както отбелязват авторите, тази невидима заплаха ще стане част от ежедневието на бъдещите астронавти. На Луната няма бури, но има постоянен поток от микрочастици, способни да повредят оборудване или базова инфраструктура.

В космоса е открита ултра гореща фабрика, произвеждаща звезди с невероятна скорост.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK