Около 15 000 бойци от най-малко 80 държави са влезли на територията на Сирия, за да помогнат за свалянето на режима на президента Башар Асад, сочат данни на ЦРУ, цитирани от „The Washington Post”. Смята се, че много от тези бойци са се присъединили към „Ислямската държава”.

Западните власти са загрижени за това, което тези хора могат да го направят при връщането в родните си страни. Картата по-горе показва онези страни, за които има информации, че имат свои граждани в редиците на джихадистите. За някои от тях се спекулира с конкретна бройка. Данните са актуални към 11 октомври 2014 г. Има сведения, че малък брой граждани на Бангладеш, Чили, Кот д’Ивоар, Япония, Малайзия, Нова Зеландия, Филипините, Сенегал, Сингапур, Тринидад и Тобаго, също са в Сирия или Ирак и са на страната на „Ислямска държава”.

В светло сиво са оцветени онези държави, включително България, за които засега само се спекулира, че имат свои представители под знамето на радикалната групировка.

Черно злато под черно знаме

Ключов елемент от стратегията на президента на САЩ Барак Обама срещу „Ислямска държава” е поразяването на петролните кладенци, които са под контрола на джихадистите.

Но престъпната дейност на ИД е диверсифицирана и петролът е само един от няколкото източника на доходи за групировката. Американските власти игнорират този факт на свой риск, отбелязва сайтът „Foreign Affairs”.

Сведенията сочат, че „Ислямска държава” произвежда по около 44 000 барела на ден в Сирия и 4000 в Ирак. Суровият продукт се продава от ислямистите на посредници за 20-35 долара за балер. Суровият нефт стига до рафинериите на цена 60 долара за барел, което също е цена под пазарната. Контрабандисти дават подкупи на контролно-пропускателни пунктове, за да задвижат суровия петрол извън териториите, контролирани от „Ислямска държава”. Дори чрез търговията с евтин петрол, ИД генерира над 1 млн. долара приходи на ден.

Нефтът не е единственият източник на приходи. Например, когато групировката се нуждаеше от начален капитал, необходим за набиране на персонал и военно оборудване, за да завладее доминираните от сунити райони на Ирак, част от парите дойдоха от спонсори от държавите от Персийския залив, които са финансирани и минали операции на ИД.

Съвсем наскоро джихадистите започнаха да „припечелват” от други видове контрабанда, отвличания, грабежи и т. н. В един конкретен случай, шведска компания плаща 70 000 долара за спасяване на служител, който е бил похитен от ислямистите.

Все по-сериозно финансиране идва от продажбата на контрабандни цигари, фармацевтични продукти, мобилни телефони, антики, както и чуждестранни паспорти.

Трафикът на някои от тези стоки в Турция от Сирия се е повишил драстично. Междувременно чуждестранни бойци продават своите паспорти за хиляди долари в Турция, преди да влязат в Сирия, където постъпленията им подпомагат фонда на „Ислямска държава”.

Тези особени форми на незаконна търговия са атрактивни за терористите, защото има по-малка конкуренция, по-малка регулация, както и ограничено прилагане на законодателството в тези пазари в сравнение с други, като бизнеса с оръжие и наркотици.

В момента, в много отношения, „Ислямска държава” прилича на легитимна корпорация, чийто лидери действат като рационални бизнес субекти.

Те търсят най-добрите професионални услуги, участват в анализа на разходите и ползите, като се фокусират върху престъпления, които генерират най-високи приходи с най-нисък риск. Освен това използват съвременни технологии за набиране на персонал в световен мащаб.

Бизнес талантът на ИД не е изненадващ. Въпреки че групата има своя справедлив дял подкрепа от страна на идеологически фанатици, също така включва чуждестранни бойци, които имат богат военен опит. Една значителна част от тях са били в армията по време на управлението на Саддам Хюсеин, и почти всички са били затворени от американските сили след инвазията през 2003 г., често редом с терористи и бунтовници, които сега са в редиците на джихадистите.

Бизнесът - оръжие срещу джихадистите

Според „Foreign Affairs” усилията за противопоставяне на „Ислямска държава” от страна на САЩ трябва да включват и западни фирми. Транспортните фирми, например, имат поглед върху динамиката на незаконната търговия, а застрахователните са наясно с механизмите при отвличания. Ето защо публично-частните партньорства са от ключово значение.

Корпорациите могат да подават информацията, която така или иначе събират за незаконни търговски пътища, контрабандни пратки, както и ключови посредници. Те също могат да предупреждават потребителите да не купуват на фалшиви и контрабандни стоки, които финансират тероризма.

Засега правителството на САЩ не е взело бизнес общността достатъчно насериозно, в контекста на борбата срещу ИД.