Вниманието на световните медии е приковано към туркменския курорт Аваза, където се събират правителствени лидери от Азербайджан, Иран, Казахстан, Русия, Туркменистан, както и на много страни извън региона като България за провеждането на Каспийския икономически форум.
Интересът към събитието е оправдан, предвид че държавите в региона са едни от най-богатите откъм енергийни ресурси като нефт и газ. Това, което би направило обаче впечатление на външния наблюдател извън разговорите между правителствените делегации, е липсата на туркменци в този туркменски град.
Преди началото на форума, курортът бе затворен за местни жители, но и през по-голямата част годината той е недостъпен за тях. Това не е учудващо за познаващите региона, тъй като страната домакин съперничи по затвореност на Северна Корея. Визовите изисквания са изключително строги и се затягат постоянно, като промените често се правят през две седмици.
Причината за тази изолация се крие в решенията на управляващите средноазиатската държава. След разпада на Съветския съюз властта в републиката бе поета от местния комунистически апаратчик Сапармурат Ниязов, който не само продължи доста от традициите на предходния режим с употребата на силовите органи, но и учуди света с доста от решенията на неговото определяно като авторитарно управление.
Първият президент на страната, нарекъл себе си Туркменбаши ("Баща на туркмените"), не само не допуска създаването на политически партии и ограничава редица свободи, но и забранява дори киното и театъра като „неприсъщи на туркменската култура”. Достъпът до интернет също не е позволен. Всички туркменци са принудени да учат наизуст неговата книга „Рухнама” ("Книга на душата"), предназначена да бъде „духовен пътеводител” на нацията. Ексцентричността на Ниязов стига дотам, че променя календара и именува месеците на себе си и на членове на семейството си.
Сапармурат Ниязов изолира страната и в международните отношения, като един от претекстите за това е утвърждаването на нейния неутралитет. Като символ на туркменския неутралитет служи златна статуя на Туркменбаши, която се върти през деня по посока на слънцето и демонстрира, че страната няма определена външнополитическа ориентация.
Това е само един от многобройните и изключително скъпи проекти на Ниязов в столицата Ашхабад.
Въпреки всичките си ексцентричности и репресивни мерки, управлението на Туркменбаши оцелява относително безпроблемно заради базовата социална стабилност, постигната благодарение на големите залежи на природен газ и нефт.
По данни на „Бритиш петролиум” в Туркменистан се крият 10% от доказаните световни запаси на природен газ. Това позволи на Ниязов да предостави на цялото население на страната безплатно газ и ток, както и основни хранителни продукти като брашно и сол.
Нещата обаче коренно се промениха след смъртта на Туркменбаши през 2006 г.
Наследникът му на президентския стол - Курбангули Бедримухамедов, даваше заявки за либерализиране на режима, позволи употребата на интернет и театралните представления, но скоро показа, че крие не по-малко ексцентричности от своя предшественик.
В момента цялото население на Туркменистан може да оцени певческите способности на своя държавен глава, който рапира и свири на китара заедно със своя внук, заемайки доста от ефирното време на националната телевизия.
Паралелно обаче страната продължава да фигурира в списъците на правозащитните организации заради репресивни ограничения в обществения и политическия живот. „Репортери без граница” поставя Туркменистан на последното 180-то място по свобода словото през 2019 г., докато Северна Корея е предпоследна.
Според „Хюман райтс уоч” средноазиатската държава е не само трудна за посещение от чужденци, но и още по-трудна за напускане от собствените ѝ граждани, като правото да пътуват извън нейните граници през август е било отказано на 30 874 души.
Друго нарушение, което се отбелязва в множество доклади, е налагане на принудителна трудова повинност на граждани, особено при производството на памук. Това доведе до забрана за внос на суровината от Туркменистан в САЩ през 2018 г., което бе непредвиден икономически удар срещу средноазиатската държава.
Неправителствената организация „Докажи, че са живи” пък твърди, че в затворите се използват безогледно мъчения, особено срещу дисиденти, и в системата на местата за лишаване от свобода досега са изчезнали десетки хора.
На президентските избори през 2017 г. се явиха 9 кандидати, след като Бедримухамедов позволи създаване на нови политически партии, но настоящият президент на Туркменистан спечели вота с безапелационните 98%, повтаряйки постижението си от 2012 г.
Това обаче не означава, че ситуацията е безоблачна за държавния глава на Туркменистан. Спадането на цените на природния газ от 350 до 185 долара за 1000 кубични метра през последните години, както и огромните харчове за големи строителни проекти застрашиха финансовите устои на управлението.
След конфликт заради цените през 2016 г. "Газпром" спря покупките на туркменски газ и основният клиент на Ашхабад остана Китай, който, според статистиката на „Бритиш петролеум”, купува 95% от синьото гориво произведено в страната. Но Пекин не плаща в брой за него. Чрез газовите доставки Туркменистан покрива вноските си по отпуснатите му от Народната република кредити на стойност близо 10 милиарда долара.
В края на 2017 г. Държавната новинарска агенция на Туркменистан обяви, че се въвеждат тарифи за заплащане на тока и газта от жителите на страната. Според президента Бедримухамедов целта е да се развият пазарните отношения, но неофициалната причина, според анализатори, е невъзможността вече да се покриват тези разходи.
Безплатните ток и газ допринасяха изключително много за стабилността на режима, тъй като заплатите на повечето туркменци са прекалено ниски дори за покриването на комунални разходи.
Втори удар, който понесе Туркменистан през отминалата 2018 г., е изключителната суша, виновна за невероятно слабата реколта.
Според дисидентските издания „Тюркмен Нюз” и „Хроника на Туркменистан” в магазините, много от които са собственост на държавата, липсват хранителни продукти от първа необходимост и се извиват опашки като тези в края на съветската епоха. Много хора пътуват от провинцията до столицата, за да си купят колбаси, но често са спирани и покупките им конфискувани, защото в страната има ограничения за свободното придвижване на хора.
През 2018 г. в столицата Ашхабат е била въведена квота в държавните магазини за хранителните продукти на семейство в размер на един килограм брашно и половин килограм захар, съобщава радио „Азатлък”.
Междувременно цените все повече растат. „Туркмен Нюз” отбелязва, че доскоро килограм картофи се продавал за 2-3 маната, а вече цената му е достигнала 8.
Според официалния доклад на Международния валутен фонд инфлацията в Туркменистан през 2017 г. е стигнала до 8% заради неблагоприятното положение на пазарите.
Широко ширещата се корупция сред управляващите кръгове допълнително влошава ситуацията и е един от най-големите проблеми в страната, смята дисидентът Фарид Тукхбатулин.
Дали Туркменистан не е на път се превърне в средноазиатската Венецуела?
