Шотландия обмисля да се присъедини към Финландия и Канада и да изпробва въвеждането на месечен безусловен базов доход (ББД) за своите граждани, пише „Евронюз”.
Шотландските области Файф и Глазгоу се подготвят да изпробват социалния модел през 2017 г. Според него всеки гражданин, независимо от доходите или заетостта си, получава от държавата фиксирано заплащане всеки месец, а парите, спечелени от заплати или собствен бизнес, се облагат прогресивно.
В последните години в Шотландия се забелязва значително увеличение в неравнопоставеността в здравеопазването, бедността и използването на хранителните банки. Това е и причината в района Глазгоу например, където една трета от всички деца живеят в бедност, идеята за ББД е топло посрещната от обществото и подкрепена както от Шотландската национална партия, така и от Работническата.
„Хората харесват идеята всеки да има социален дивидент. Навсякъде, където отида, обществата, които се чувстват изоставени от глобализацията, са най-заинтересовани от нея”, коментира пред „Гардиън” британският професор Гай Стендинг, който е и съосновател на Световната мрежа за базов доход.
Привържениците на идеята за ББД твърдят, че той би дал повече възможности на гражданите да печелят, учат, да създават семейства или да основат собствен бизнес, знаейки, че имат достатъчно доходи да си го позволят. Според тях това би спомогнало и да се намали социалната зависимост и неравенството в приходите на гражданите.
Критиците обаче са на мнение, че ББД не нищо повече от един социалистически утопичен идеал. Според тях това би било твърде скъпо, ще доведе до увеличение на данъците и ще обезкуражи бизнес инвестициите, тъй като ще намали продуктивността. Те обясняват и че, давайки помощи на всеки, това ни най-малко не помага в борбата с неравенството.
Финландия вече е една стъпка пред Шотландия в изпробването на социалния модел. Макар че на местно ниво в държави от Индия до САЩ да са правени подобни по-малки опити за въвеждане не ББД, северната държава ще е първата, която прави експеримента такъв мащаб. От тази година, двугодишна пробна схема ще осигурява месечен основен доход от 560 евро на 2000 безработни финландци между 25 и 58-годишна възраст. Дори и да си намерят работа, те ще продължат да получават помощите.
От Института за обществено осигуряване на Финландия (Kela) се надяват заетостта да се увеличи и да се съкратят досегашните скъпи бюрократични механизми, които често обезкуражават гражданите да търсят на работа.
Страната все още е в началото на този дълъг и бавен експеримент, но масовото мнение е, че той е по-скоро химера. Ако резултатите от него се окажат обещаващи обаче, това би поставило началото на нова ера във връзката между гражданите и държавата.
