Твърди се, че шкембе чорбата лекува язва, махмурлук и куп други заболявания, ако си достатъчно смел да я опиташ.
Димитрис Царухас - собственик на ресторант в Солун, който предлага „пацас“ (шкембе чорба), иска да регистрира супата в ЮНЕСКО като уникално и традиционно гръцко ястие, което ни връща към времето на Омировата поема „Одисея“.
Това предизвика нов спор с вечния съперник Турция, която също претендира, че шкембе чорбата е нейна, пише БТА. Гърците и турците се карат за всичко, свързано с кулинарията – от кафето, през сармите до прочутата баклава – наследство от вековното османско владичество. Сега турците са възмутени, че гърците приписват изцяло на себе си заслугите за шкембе чорбата, която те наричат „ишкембе“ и която според тях е била основен елемент от културата им в продължение на векове.
Царухас заяви пред Асошиейтед прес, че е съставил обширен и подробен доклад с помощта на местна културна организация и на Лена Офлидис - авторката на единствената книга, която описва историята на супата, с цел да включи деликатеса като част от културното наследство на Гърция.
Десетки клиенти посещават ресторанта на Царухас по всяко време на денонощието – особено в ранни зори, за да се насладят на „пацас“, тъй като според мнозина супата успокоява стомаха след тежка нощ. Обикновено се гарнира с малко подправки и щипка лют пипер.
Супата обикновено се приготвя според вкуса на клиента, особено що се отнася до начина, по който се нарязват крачетата – на едри или на ситни парчета, което е обичайният избор сутрин.
„Крачетата съдържат 33,4% чист, усвоим колаген – именно това помага значително след операции на ставите“, казва 53-годишният ресторантьор, позовавайки се на медицински експерти. „Но чорбата лекува и язви и други стомашни заболявания, причинени от консумацията на алкохол“, допълва той.
В кухнята на ресторанта приготвянето на супата е почти ритуал: главният готвач Пандазис Кукумврис работи с ножа пред врящите котли, където краката и шкембето се варят в бульона.
„Тук започва изкуството още от сутринта“, казва Кукумврис, позовавайки се на 22-годишния си опит в приготвянето на „пацас“.
„Слагаме шкембето и краката да врят, за да можем да направим бульона в по-малкия съд“, казва той. И добавя, че рецептата е на византийците, които са я наследили от древните гърци, а след това е предадена на османците.
Царухас отбелязва, че рецептата за „пацас“ се споменава в „Одисея“, по-конкретно в описанието на пиршеството, което съпругата на Одисей - Пенелопа, приготвила за ухажорите в деня, когато съпругът ѝ се завърнал от десетилетното си пътешествие.
Царухас казва, че става дума за говеждо шкембе, пълнено с мас и кръв.
„Ако това не е пацас, тогава какво друго е?“, пита той.
Въпреки че съседите турци твърдят, че супата е тяхно изобретение, Царухас не се притеснява. Той ги съветва да опитат да го докажат.
„Никой не ги спира да опитат“, казва той. „Вярваме, че разполагаме с всички средства, за да защитим чорбата и да я сертифицираме като такава. Няма какво да делим със съседите, напротив - вкусът ни обединява“, каза той.
Единство във вкуса не е това, което Али Тюркмен има предвид. 59-годишният турски ресторантьор твърди, че ястието е исторически и културно специфично за турците, въпреки че супата, точно както в Гърция, също е любима храна за късно през нощта за успокояване на стомаха след нощ, прекарана в пиене.
„Точно както с баклавата и много други неща, те претендират, че е тяхна“, каза Тюркмен за гръцката претенция за собственост върху супата. „Но вероятно ще им бъде трудно да претендират за нещо, което е уникално за нас. Защото то е основен елемент от нашата култура от векове. Шкембето е нещо специфично за турците“, заяви той.
Али Охтамъш отговаря за кухнята в ресторанта на Тюркмен „Алем ишкембе“ - заведение, специализирано в приготвянето на супата, в квартал Къзълтопрак в Истанбул.
Охтамъш започва да вари телешко шкембе всеки ден в 4 сутринта, след като вътрешностите са почистени и измити. Готви се 8 до 9 часа, след което месото се нарязва според предпочитанията на клиентите.
И гръцката, и турската супа се приготвят с богат бульон с чесън, но турското „ишкембе“ използва само шкембе.
Турските медии обвиниха Гърция, че присвоява ястие, което се почита като национално. Новинарският портал „Онедио“ съобщи, че пътешественикът от 17-ти век Евлия Челеби в своята „Книга на пътешествията“ е описал търговци, продаващи супа от шкембе и крачета в Истанбул, като посочи това като доказателство, че супата има 400-годишна история в Турция.
Клиентът на „Алем ишкембе“ Мурат Пажик е категоричен, че Турция не трябва да допуска гръцката претенция.
„Не знам точно кой отговоря за това, но трябва да се вземат мерки. Супата от шкембе е едно от ястията, които трябва да популяризираме пред света“, каза Пажик.
Енгин Чакар заяви, че гърците напразно се опитват да претендират за собственост.
„Не мисля, че Гърция постъпва правилно. Това ястие с шкембе е от нашите деди, нашите майки“, каза той.
В Гърция Христос Мусулис вижда нещата по друг начин. Редовен посетител на ресторанта на Царухас, той казва, че „пацас“ се приготвя по традиционен начин в гръцките домове от поколения наред.
„Възможно е вкусът на шкембе чорбата, било то гръцка или турска, която не съм опитвал, да е подобен, но ние сме израснали с гръцката пацас“, казва той.
