Организацията „Хизбула“ се ражда през 1985 г., но подготовката за нея започва през 1982 г. Още от създаването си е неизменно свързана с Иран, а малко по-късно става важен партньор и на Сирия. 

Шиитската организация е обвинена за терористични атентати в 14 държави през последните 20-30 години, макар не всички да са категорично доказани.

Сред известните атаки, зад които се смята, че седи „Хизбула“, е бомбеният атентат срещу Центъра на еврейската общност в Буенос Айрес от 1994 г. При него загинаха 85 души.

Групировката седи и зад едно от най-знаковите политически убийства в Близкия изток. На 14 февруари 2005 г. микробус натоварен с еквивалента на 1000 килограма тротил се взривява на светофар пред конвоя на бившия премиер Рафик Харири. В следствие на атентата загиват 22 души, включително самият Харири.

Самоубийственият атентат на летището в Бургас на 18 юли 2012 г. също е дело на групировката, като Европейският съюз я включва в списъка си на терористични организации. Самовзривилият се атентатор Мохамед Хасан Ел Хюсеини, както и неговите помагачи Мелиад Фарах и Хасан Ел Хадж Хасан са били обучени и изпратени у нас от „Хизбула“.

Коя е групировката „Хизбула“?

След ислямската революция в Техеран през 1979 г. е взето решение за създаване на политически субект в Ливан, който да бъде използван като инструмент за разпространяване на идеите на революцията и осъществяване на интересите на аятолах Рухолах Хомейни.

Според журнала De Re Militari Ливан представлява идеалното място за изграждането на подобна структура поради няколко причини. Първо, защото политическата система в страната създава условия за маргинализиране на шиитската общност, и второ – водят се войни, от който страдат най-много шиитите в Южен Ливан и Бейрут.

Сред хората в групировката бързо и лесно се изгражда основа за омраза към чуждестранните сили (САЩ, Франция и Израел).

Анализаторите не пропускат и факта, че в Ливан, както и в Иран водещият клон на шиитския ислям е един и същ. Факт, който се явява още една свързваща линия между режима в Техеран и ливанските шиити.

Членовете от радикалното отцепническо крило на Амал, водено от Хюсейн Мусауи, започват военното си обучение в долина Бекаа още през 1982 г. то се ръководи от Иранската революционна гвардия.

Снимка: Getty Images

До тази година Амал представлява основната шиитска военно-политическа организация в Ливан. Идеологическо разделение и спорове по отношение на начина за водене на съпротива обаче водят до разцепление, даващо благоприятна възможност за Иран да се намеси. Като резултат през следващите три години – до 1985-а, подкрепените от Иран привърженици на Мусауи извършват множество атаки срещу международните военни сили, присъстващи към онзи момент в Ливан.

Смята се, че сред тях са самоубийствените атентати от 1983 г. срещу американското посолство и американско-френската военна база в Бейрут, при които загиват над 400 души.

Снимка: Getty Images

През 1985 г. под ирански патронаж Ислямски Амал (действащ и под името Ислямски джихад) се обединява с други по-малки шиитски формирования, свързани от идеите за приемане на радикална форма на съпротива и установяване на ислямска република в Ливан.

Снимка: btvnovinite.bg

Така се появява групировката „Хизбула“, пише още журналът De Re Militari.

След края на гражданската война през 1990 г. шиитската групировка отказва да се разоръжи. Мотивът – необходимостта от съпротива срещу израелската окупация в Южен Ливан. В следващите 10 години Израел е принуден да се бори почти непрекъснато с „Хизбула“, като са проведени и няколко мащабни операции в региона. През 1992 г. е ликвидиран генералният секретар на „Хизбула“ – шейх Аббас Мусауи.

Снимка: Getty Images

В крайна сметка шиитската организация превръща във фактор и основен играч на ливанската политическа сцена. През последните 30 години „Хизбула“ неизменно участва във всяко едно правителство.

Продължи да четеш