Вече 64 години историята на Корейския полуостров се пише трудно – на моменти с кръв, на моменти – с балистични ракети. И с много сълзи, скръб и разбити човешки съдби.
Започнала през 1950 г., войната между Севера и Юга в Корея приключва през 1953 г. Но и до днес мирен договор между двете държави няма, което позволява свободно тълкуване на всичко. А на моменти – и агресивно поведение.
Всичко това засяга живота и ежедневието на близо 75 млн. души, разделени насилствено.
Град Сокчо е един от най-близките до границата между двете Кореи. В квартала на бегълците от Севера Абаи Ма живее и 88-годишната Ким Чун-сон. Тя е избягала през 50-те години, когато е била само на 21. Оставила е зад гърба си своето семейство и живота си на работничка в консервна фабрика за риба.
„Когато дойдох, живеех като просякиня, защото нямах пари. Много хора ми казваха: „Ожени се за богаташ.” Аз обаче не исках, защото се надявах да се оженя за севернокореец като мен и да се върна обратно при майка ми и баща ми. Накрая наистина се ожених за северно кореец, когото срещнах тук и заедно чакахме да се върнем. Вече обаче не чакам нищо”, споделя сега Ким Чун-сон.
Така, с годините, жената създала свой бизнес и го прехвърлила на децата и внуците си. Мъжът ѝ починал и тя прекарва дните си в една стая, потънала в спомени. Дъщерята на Чун-сон казва, че тъгата е неизменна част от живота им… Както и на повечето жители на този квартал, които се чувствали като дърво без корен.
Ким Чун-сон не знае каква е била съдбата на майка ѝ и баща ѝ. Казва, че това ще ѝ тежи до гроб и не може да си го прости. Знае обаче, че всичките ѝ приятелки са загинали, опитвайки се да избягат с лодки през морето и през демилитаризираната зона.
Целта на всички бегълци през последните 64 години е именно 38-ия паралел, по който минава граничната бразда. Заради нея хиляди загубват живота си.
За да има кой да помни обаче, южнокорейците са направили Музей на войната. В него се пазят документи, вестници, оръжия и дори лодките, с които бегълците от Севера се опитвали да стигнат до обетованата земя. В много от случаите – неуспешно.
И двете страни от години се заливат и със звукови съобщения. Южна Корея пуска музика, обикновено нещо като „Гангнам стайл” или други хитове от т. нар. корейски поп (K pop, кей поп). Северна Корея – пропаганда за хубавия начин на живот в тяхната страна.
„Северна и Южна Корея са едно семейство. И е истинска трагедия, че сме разделени толкова дълго. Северна Корея продължава с провокациите и ние заклеймяваме подобни действия. Всеки ден настояваме да спрат с провокациите”, казва южнокорейският зам.-министър на външните работи и говорител на Външното министерство Чо Юн-хук.
А провокациите всъщност не спират. През последните 10 години Северна Корея направи шест ядрени опита. Всеки от тях – по-опасен и драматичен от предишните. Последният – преди броени дни, на 3 септември. Бомбата беше осем пъти по-мощна от тази, паднала над Хирошима.
Според експерти севернокорейски интерконтинентални балистични ракети могат да стигнат до Аляска, остров Гуам, а по непотвърдени слухове – дори до Сан Франциско и Лос Анджелис. Ракетните изпитания продължиха и през лятото, което изправи международната общност на нокти. Дори обичайните защитници на Северна Корея – Русия и Китай, този път останаха изненадани и въздържани. Америка пък втвърди тона.
„Йонхап”, основната информационна агенция на Южна Корея не изпуска Севера от очи. Там дори има кризисен щаб, който следи в реално време ситуацията в Пхенян. Работещите там също не са големи оптимисти.
„Нивото на напрежение е различно от миналото. Тези ракетни изпитания са стратегическа провокация, която приемаме много сериозно”, споделя Чо Юн-хук.
Затова Сеул непрестанно кани Пхенян на масата за преговори. Засега обаче отговор няма. Въпреки периодите на затопляне на отношенията през последните десетилетия, в момента те са почти на точката на замръзване.
И докато международните реакции и изолацията на Пхенян не спират, в сърцето на Сеул борбата продължава и с други средства. В будистките храмове разказват, че основното нещо, за което се молят идващите тук, е обединение – за да могат да видят семействата си отново. Почти всяко корейско семейство има роднини, останали от другата страна на границата.
Разделението и отчуждението са един от основните проблеми за Южна Корея. Въпреки че е в топ 10 на най-развитите държави в света, тя е и в челните позиции по два много обезпокоителни показателя. Последни са по раждаемост и са на второ място в света по самоубийства на глава от населението.
Според психолози, постоянната военна заплаха и усещането за разделение в обществото са една от основните причини младите хора да не раждат и все по-често да посягат на живота си. Затова властите взимат нетрадиционни мерки. Сред тях е изграждането на парк, където хората са добре дошли, но само по двойки. За да не се разсейват младежите, в парка „Намсан” няма интернет. Така двойките просто са принудени да си говорят.
И докато проблемите на Южна Корея са в отчуждението и факта, че технологиите превземат човешките отношения, на север нещата са много различни. Наричана от собствените си комунистически ръководители „Страна на утринната свежест”, тя е най-изолираната държава в света.
Бегълците от там свидетелстват, че животът им е доминиран от глада, партийните рестрикции и идеологията „чучхе”.
Северна Корея е и най-военизираната държава в света с около 9,5-милионна армия. Там политическата система е еднопартийна, опозиция няма, а за антидържавна дейност наказанието е смърт чрез разстрел.
И докато животът на корейците лъкатуши между древната история и съвременните технологии, никой всъщност не губи надеждата, че обединението на Севера и Юга е възможно.
След години на студена война и кратки моменти на сближаване, вече има предложение името на евентуална обединена корейска държава да е Корьо, както се е наричала една от първите управляващи династии в славното общо минало на Корея.
За да се стигне до там обаче, двете Кореи трябва да извървят дълъг път.
Една към друга, през 38-ия паралел.
Вижте още във видеото:
