Южнокорейският президент Ли Джае-мюн призова в четвъртък Северна Корея да се върне към диалога, ден след като военните на Сеул поискаха от Пхенян извинение за взрив в демилитаризираната зона, при който трима южнокорейски военнослужещи бяха тежко ранени.
Сеул и Пхенян остават технически във война след Корейската война от 1950-1953 г., която приключва с примирие, а не с мирен договор. Трима южнокорейски военнослужещи са били тежко ранени при експлозията на 21 септември в Демилитаризираната зона (ДМЗ) - силно минираната буферна зона, която разделя двете Кореи съгласно примирието от 1953 г. Един от тях е загубил крака си.
Сестрата на севернокорейския лидер Ким Чен Ун отрече в сряда Северна Корея да стои зад взривовете на противопехотни мини.
„Вързопите във взаимоотношенията между Северна и Южна Корея са изключително сложни, но ние ще се стремим упорито и търпеливо да ги развързваме един по един“, каза Ли в четвъртък в речта си по случай Деня на въоръжените сили на Южна Корея.
„Надявам се Северът да се присъедини към нас сега по пътя на възстановяването на доверието и подновяването на диалога, след дълго прекъсване“, добави той.
Ден по-рано южнокорейските военни поискаха извинение от Северна Корея, заявявайки, че инцидентът е „ясно нарушение на Споразумението за примирие и подкопава духа на съществуващите междукорейски споразумения“.
Командването на ООН, ръководено от САЩ, също заяви в сряда, че съвместно разследване с южнокорейските военни е „идентифицирало активна противопехотна мина на Корейската народнодемократична република (Северна Корея) от южнокорейската страна на военната демаркационна линия“.
„Въз основа на констатациите от разследването, Командването на ООН определи, че е настъпило нарушение на Споразумението за примирие“, добави то, повтаряйки позицията, изразена от Сеул ден по-рано.
Сестрата на Ким обаче заяви, че твърдението на Южна Корея е „твърде долно и мръсно“, и обвини Сеул в опит да фабрикува доказателства, след като е обвинил севернокорейския режим за инцидента с мините.
„Никога няма да останем пасивни зрители на враждебните действия, които причиняват голяма загриженост в граничната зона“, добави тя.
Президентът Ли промени курса спрямо политиката на своя предшественик Юн Сук Йол, откакто встъпи в длъжност през юни 2025 г., като предложи на Пхенян, който разполага с ядрени оръжия, преговори без предварителни условия. Ли каза миналия месец, че Вашингтон трябва да търси замразяване, а не незабавно елиминиране на севернокорейската ядрена програма, и да предложи облекчаване на санкциите в замяна.
Скорошните подходи на президента на САЩ Доналд Тръмп към Пхенян породиха опасения, че Сеул, съюзник на Вашингтон, може да бъде изтласкан настрана при потенциални ядрени преговори със Северна Корея, която вече е подкрепяна от Русия, наред с Китай.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
