Карън и съпругът й Адам Оуенс осиновили две деца с увреждания, след като техния собствен син Гавин умира на 3-годишна възраст от митохондриална болест през 2009 г., разказва Ей Би Си.
Двамата не искали уменията, които придобили докато се грижели за болния си син, да отидат на вятъра. Поради тази причина те решили да осиновят дете, което се нуждаело от специални грижи.
Техният пръв избор бил малката Анжела. Миналата Коледа тя стояла неподвижно в своята инвалидна количка, неспособна да опознае новото си семейство заради своите увреждания. Момиченцето има церебрална парализа и генетично заболяване, заради което не може да говори.
Преди няколко дни обаче, 3-годишното дете съборило коледната елха, докато се опитвало да раздвижи краката си. Когато Карън изплашено се втурнала към нея, тя видяла, че малката Анжела се усмихва.
„Това са чудеса за нас, защото миналата година тя беше напълно неподвижна ”, заявява Карън Оуенс, която на 10 декември 2011 г. взела вкъщи малката Анжела. Сега момичето може да използва ръцете си, учейки се на основни жестове, като дори издава определени звуци.
От това лято семейство Оуенс имат ново попълнение в дома си - малко момче на име Джейдън. Той има травма от специфичен бебешки синдром, почти всички негови кости са счупени. В началото той е бил затворен, но сега се е приобщил, също като сестра си.
„Най-сетне той разбра какво значи да имаш майка”, казва Карън. „ С Адам се чувстваме сякаш това е нашата съдба, Мади също.”
Мади е първородната дъщеря на Оуенс , която сега е на 7 години. Тя прегръща братята и сестрите си, без да обръща внимание на техните увреждания.
„Винаги ще знаем, че някой липсва”, казва Карън. „Но да си стъпиш отново на крака и да се грижиш за семейството си е чудесно. Господ използва най-ужасните ситуации, за да ги претвори в нещо прекрасно. Надяваме се и други хора да могат да видят тази надежда. ”
Шест месеца след като синът им Гавин бил роден, той започнал да страда от чревна недостатъчност, нарушена функция на черния дроб и дисфункция на панкреаса. През 2008 г. той получил диагноза митохондриална болест. Родителите били неотлъчно до детето си в болницата, но в крайна сметка то починало.
Няколко месеца по-късно Карън и Адам се свързали с агенция за осиновяване, като им казали, че биха взели всяко едно дете. Дори предпочитали то да се нуждае от специални грижи, защото не всеки родител знаел как да ги прилага.
Според анализ на доклада за осиновяване и приемни грижи за септември 2011 г. близо 104 000 деца в Америка чакат да бъдат осиновени. Въпреки че в документа са отчетени годините, полът и други характеристики на децата, не е се знае колко от тях имат увреждания.