Малко хора се замислят за баркодовете при пазаруването си, но през 75-те години, откакто бяха създадени за първи път, те помогнаха за спасяването на животи, отидоха в космоса и разпалиха страховете от „Антихриста“.
Лазери. Скенери на касата и малки лазерни пистолети с форма на пистолет също - насочваш, стреляш, продаваш.
През 1969 г. това беше необикновена визия за бъдещето - тези лазери ще сканират странни малки черно-бели маркировки върху продукти, които Пол Макенроу и колегите му от IBM са проектирали. Това ще ускори обработването на опашките в супермаркетите, ентусиазиран е той. Решението ще стане известно като „баркод“.
В този момент от историята баркодовете никога не са били използвани с търговска цел – въпреки че идеята се е развивала от десетилетия след патент, подаден на 20 октомври 1949 г. от един от инженерите, който сега е част от екипа на Пол Макенроу, директор на лаборатория в IBM и 23-годишен стаж в компанията, предава Би Би Си.
Инженерите на IBM се опитват да съживят баркодовете. Те имат визия за бъдещето, в което купувачите профучават през касата с лазери, сканиращи всеки артикул, който искат да купят. Но адвокатите на IBM имат проблем с бъдещето – ами ако клиентите започнат да насочват лазера към очите си? Или служителите в супермаркетите увредят зрението си?
„Не, не, това е само половин миливат лазерен лъч. В 60-ватова крушка има 12 000 пъти повече енергия“, опитва се да обясни Макенроу.
Молбите му не са чути. И така той е принуден да проведе изпитания върху маймуни, внесени от Африка, макар че сега не може да си спомни колко. „Мисля, че бяха шест“, казва той. След като тестовете в близката лаборатория доказват, че излагането на малкия лазер не уврежда очите на животните, адвокатите отстъпват.
И така сканирането на баркодове става обичайно в супермаркетите в САЩ и в крайна сметка в целия свят.
Друг член на екипа е Джо Уудланд - инженерът, който измисля първоначалната концепция зад баркодовете десетилетия по-рано, след като рисува линии в пясъка на плажа. Той и друг инженер подават заявлението за патентоване на основната идея за баркодове през октомври 1949 г.
Най-важното е, че Джордж Лорър и други членове на екипа на IBM след това взимат това съществуващо предложение за маркировки в стил баркод и ги развиват до настоящия вариант - в спретнат правоъгълник от черни, вертикални линии, съответстващи на число, което би могло да идентифицира уникално всеки артикул от супермаркета, който можете да си представите.
От супа на прах до кутии зърнени храни или пакети спагети.
Промишлеността за хранителни стоки официално приема уноверсалния баркод през 1973 г. и първият продукт, носещ такъв, е сканиран в Охайо през 1974 г. Оттам той завладя планетата.
Всеки път, когато лазерен лъч мине през лицето на баркода, за няколко милисекунди се случва сложен, но важен процес. Баркодът се състои от черни вертикални линии, които са или дебели, или тънки, за да се получи машинночетима версия на 12-цифрено число в долната част – вид визуален Морзов код.
Как се разчита баркод?