Българската социалистическа партия е домакин на редовния съвет на Партията на европейските социалисти, който се провежда в София на 21-22 юни. Изборът на мястото за провеждане е избран символично, за да послужи събитието като морална подкрепа за връщането на БСП в управлението на България.

Идеализмът, присъщ на европейските социалисти в споделянето на общата идея, явно за пореден път ги е подвел да смятат, че домакините от БСП са наистина реформираната лява партия, за която претендират.

Протестите в България от последните дни рискуват да доведат със себе си и реалното осъзнаване у европейските столици, че кредитът на доверие, гласуван на българските социалисти, не е бил оправдан.

Или поне не дотолкова, че изборните им постижения да представляват реално настроенията спрямо тях в страната.

Чудно ми е, как ще подейства на европейските социалисти един душ от българско народно задоволство!?

Как представителите на политически партии с традиции в отстояването на обществените интереси като френската, германската или испанската соц. партии ще приемат да бъдат наричани „червени боклуци” на общо основание?

Успокоение е, че българският гражданин е по-добре възпитан от политиците, които е принуден да избира за свои представители, за да знае, че работата на европейските социалисти няма да повлияе на живота му.

Когато отговорни политици обсъждат проблеми публично

Макар че, реално погледнато, Съветът на ПЕС в София е част от общата предизборна кампания, която европейските социалисти подготвят за предстоящите през 2014 г. избори за Европейски Парламент.

Такива са големите паневропейски партийни обединения – подготовката и координацията отнемат време.

Преценяване на нагласите на обществото – сега и след една година; Реалните проблеми, които трябва да засегне една предстояща предизборна кампания и всички други сериозни теми, които отговорни политици обсъждат публично ...

И понеже за една политическа партия – пък била тя и наднационална - имиджът е по-важен от всичко, затова и се появява въпросът – колко е важно за европейските социалисти да победят на изборите за Европейски парламент през 2014 г?

Тихите води са най-дълбоки

„Солидарност” е думата, която обединява европейските социалисти. Има и други. Но тази е най-важна.

Всеки интересувал се от процесите на европейска интеграция през последните две десетилетия знае, че част от страните от Източна Европа нямаше дори да преговорят за членство в ЕС, ако до 2004 г. Европейският парламент не е доминиран от социалистите (отново засягаме думата „солидарност”).

Европейската солидарност обаче, се диктува единствено от общия интерес

Доколко БСП може да замаже очите на ПЕС?

Преди година – през септември 2012 -  когато Партията на европейските социалисти трябваше да преизбере временния си лидер за постоянен мандат за две години, Сергей Станишев получи почти безрезервна подкрепа от „тежките категории” в ПЕС – Германия и Франция, както и по-„малките” европейски леви партии.

Реалността беше много проста – лидерът на ПЕС е предимно представителна длъжност; Френските социалисти точно си бяха върнали властта в собствената им държава и целият им ресурс беше насочен в тази посока; Германските социалисти – тогава, както и сега – са пред парламентарни избори през септември 2013 г., на които трябва на всяка цена победят консерваторите на Ангела Меркел.

Испанските социалисти гравитират между състоянията на немилост и одобрение от страна на обществото; в Италия лявата идея е заимствана от толкова политически формации, колкото партии са създадени в България през последните 20+ години ...

Залогът „Станишев”

Левите партии от Източна Европа – изключение правят България и Румъния – откакто промениха баланса на силите в ЕС (разбирайте преди голямото източно разширяване на ЕС от 2004 г.) – като цяло не са влиятелни в ПЕС – и то по обясними причини, липса на сериозна обществена подкрепа (примерно в Полша традиционните социалисти са между трета и четвърта политическа сила от 20 години), съмнително минало и тн.

Практически през 2011-12 г. нито една източноевропейска лява партия нямаше толкова силен кандидат, колкото председателят на БСП и настоящ на ПЕС, за да претендира за толкова високо признание. Някои от скромност, други от далновидност. Някои сигурно и от честност.

С наближаването на изборите за Европейски парламент през 2014 г. пред ПЕС стои изключителната задача да възстанови загубите си от погрома понесен през 2009 г. На всяка цена!

И ако допреди седмици концепцията за перспективния млад източноевропейски социалистически лидер, който дава прогресивния нов вид на ПЕС, е радвала политическите стратези в Брюксел, то залогът за европейската левица от  2014 г. нататък е прекалено голям, за да рискува опонентите й да използват компрометирания опит на символичния й водач в предстоящата кампания.

Остава въпросът, има ли друго нещо което крепи позицията на Сергей Станишев като лидер на БСП, освен поста му начело на ПЕС?