Концентрацията на медийната собственост остава най-големият проблем в медийния пейзаж в България. Това е заключението на новия годишен доклад на платформата към Съвета на Европа в подкрепа на журналистите. Според документа у нас съществува сериозен риск за независимостта на обществените медии.
В Европа независимостта на обществените медии е подкопана от назначенията на политически обвързани ръководства, се казва още в годишния доклад, цитиран от БТА. В България и в Румъния това важи в 97 на сто от случаите, в Турция - 92 на сто, в Кипър, Италия, Малта и Полша - за 83 на сто от ръководните назначения в държавните медии.
Завладяването на медиите и конфликтите на интереси остават основна тревога в България, се посочва в документа.
В доклада пише, че въпреки че (бившият) депутат Делян Пеевски е продал някои от своите медии, влиянието му на медийния пазар остава проблем за медийния плурализъм у нас.
Овладяването на медиите като начин за отслабване на независимата журналистика и медийното разнообразие продължава да се разгръща в няколко държави, където правителствата използват икономически и правни способи за постигане на тази цел.
Концентрацията на медийна собственост създава пречки пред медийната свобода в Азербайджан, България, Унгария, Русия, Сърбия и Турция, отчита Съветът на Европа.
Отбелязва се, че в Унгария, България, Румъния и Босна и Херцеговина заради пандемията са били въведени ограничения в свободата на разпространение на информация, които скоро са били отменени.
Допълва се, че у нас властите са въвели наказание със затвор за разпространение на "фалшиви новини" при извънредно положение, но промените са отпаднали с вето на президента.
В пандемията България, Сърбия и Румъния са удвоили времето за отговор на въпроси по Закона за достъп до информация, а в Унгария този срок е бил удължен трикратно. В Италия, Испания и Словения сроковете по този закон изобщо са отпаднали. Това е довело до затруднения за журналистите да набавят данни в бързо променяща се среда.
Посочва се, че заради пандемията са нараснали опитите за проследяване на гражданите, което допълнително ограничава възможностите за работа на журналистите и запазването на тайната на техните източници. Отбелязва се, че в България проверката на лични данни не подлежи на съдебен надзор.
