Години наред Нурман поверявал двете си малки деца на детската градина „Малката Ареша“ в индонезийския град Джокякарта. Тя се намирала близо до дома му и се рекламирала с модерна база и разнообразни занимания за децата.

Миналия петък обаче той получил тревожно обаждане от свой приятел – полицията нахлувала в детската градина и го посъветвали незабавно да отиде да прибере децата си.

„След това ни показаха видео от акцията – децата бяха с вързани ръце и крака, без дрехи, само по пелени“, разказва Нурман пред индонезийската редакция на Би Би Си.

Операцията разкрила предполагаема практика на системно малтретиране в центъра, засегнала десетки деца, и предизвикала шок в цялата страна.

Полицията в Джокякарта повдигнала обвинения срещу 13 души – сред тях директорът на центъра, ръководителят на фондацията „Малката Ареша“ и част от персонала – за нарушения, свързани със закрилата на детето.

Случаят довел и до по-широка проверка на детските заведения в страната, като властите установили, че много от тях работят без необходимите лицензи.

Как случаят излиза наяве

Разследването започнало, след като бивш служител подал сигнал в полицията, че в центъра се упражнява нечовешко отношение към децата.

При обиска органите на реда открили доказателства за насилие – деца с вързани крайници и видими наранявания. Намерени били и няколко малки помещения с ширина около три метра, в които били натъпкани до 20 деца.

От общо 103 записани деца, най-малко 53 се считат за жертви на физическо насилие или тежко пренебрежение. Повечето от тях са били под двегодишна възраст.

Около 30 души били разпитани, а 13 – арестувани и обвинени.

Властите потвърдили също, че „Малката Ареша“ е функционирала без официално разрешително.

Центърът е затворен, а институциите призовават семействата на децата да потърсят медицинска и психологическа помощ. Осигурена е и подкрепа за родителите.

Гняв, шок и чувство за вина

За родители като Нурман разкритията са истински кошмар. Той записал дъщеря си там през 2022 г., когато била едва на две години, а по-късно и тримесечния си син.

„Обещаваха климатизирани помещения, легла, храна и различни занимания. Брандирането беше отлично и ни вдъхна доверие“, казва той.

С времето обаче започнал да забелязва тревожни сигнали – рани, синини и постоянно чувство на глад у децата. Обясненията на персонала звучали убедително тогава, но днес му се струват прикритие.

Подобни съмнения имал и друг родител – Будиянто, чиято малка дъщеря също често се прибирала с наранявания. „Казаха ни, че другите деца я хапят. Помислихме, че е нормално“, споделя той.

Още по-тежко е свидетелството на майка, публикувано в TikTok. Дъщеря ѝ разказва, че учителите са ѝ връзвали ръцете и краката и са ѝ запушвали устата, за да не плаче.

„За да не ме чуе мама“, казва детето.

„Прости ми, дете мое“, пише майката под видеото, споделяйки болката и вината си.

Случаят предизвика силен обществен отзвук и вълна от възмущение в Индонезия. Мнозина настояват за по-строг контрол върху детските заведения.

Оказва се, че проблемът не е изолиран. Само през 2024 г. друг подобен случай в град Депок разкрива, че по-малко от 20% от детските градини там са лицензирани.

В цялата страна има около 3000 такива центрове, като значителна част от тях работят без необходимия контрол.

Местните власти обещават проверки и по-строги мерки. Появяват се и предложения детските градини да бъдат задължени да инсталират камери за наблюдение, достъпни за родителите.

Един от коментарите в социалните мрежи обобщава общественото настроение:

„Работата с деца изисква търпение – те не винаги слушат и често избухват. Но това е професия, която сам избираш. Ако не можеш да се справиш с естественото детско поведение, нямаш място там.“