Денят е 5 април 1992 г. Рано сутринта на централния площад в Сараево отеква гръм. Участничка в мирен протест пада покосена от куршум на снайперист. Войната за независимостта на Босна и Херцеговина започва. Следващите три години ще бележат народа на страната, Балканите и светът завинаги.
Двадесет години след началото на войната в Босна и 17 години след края й, основният въпрос, който все още занимава експертите по международно право, е как да определят конфликта – като „война на омразата”, „етническа война”, „гражданска война” или нещо повече.
Убийството на Суада Дилберович по време на протест срещу барикадите в Сараево, издигнати от местната сръбска общност, не е формалното начало на конфликта. Напрежението между хървати, сърби и босненски мюсюлмани се трупа от около година преди това. Но е началото на ужасяващата политика на етническо прочистване, с която ще се запомни войната в Босна и Херцеговина.
Тригодишната кървава ескалация между католици, православни християни и мюсюлмани създаде прецедент в световен мащаб. Телевизионните кадри на изпепелени селища, малтретирани и изнасилвани хора - неописуеми зверства, основани на верска ненавист, в сърцето на Европа – обиколиха света и събудиха съчувствие и/или омраза у всекиго. Цифрите от конфликта са дори по-ужасяващи – близо 40 000 убити цивилни, от които над 33 000 босненски мюсюлмани. Смъртта си намират 31 000 боснески войници, 21 000 сръбски и над 5 000 хърватски военнослужещи. Стотици хиляди бежанци напускат родните си места. Цели градове и села са разрушени и изпепелени. Историческата крепост Мостар е подложена на деветмесечна обсада, а легендарния „Стари мост” е почти сринат с артилерийско оръжие.
Отведи ме от Сребреница!
Най-яркият образ, който ще остане в съзнанието на съвременниците на войната в Босна и Херцеговина е масовото клане на мюсюлмани в град Сребреница през лятото на 1995 г. Над 8 000 момчета и мъже - цялото мъжко население на града е избито по заповед на генерал Ратко Младич. Женското население е насилено и прокудено към боснеска територия. Зверството на сръбските паравоенни бригади предизвика международната общност към директни действия срещу самопровъзгласилата се Република Сръбска. Двуседмичните бомбардировки на НАТО доведоха до подписването на споразумението от Дейтън от 1 ноември 1995 г., което формално постави край на конфликта.
Локален конфликт със световно измерение
Целият процес по разпадането на Югославия, отнел над 15 години, беше дълга агония, позволена и протекла с директната намеса на Вашингтон и Москва. С всички възможни средства. Двата полюса в международната политика в годините след Студената война практически използваха конфликта в Босна (и последвалият в Косово), за да изпитат за пръв път новото съотношение на силите и влиянието си в Европа. САЩ се смятат за победители и в двата конфликта – първият път само като посредници в подписването на Дейтънското споразумение, а вторият път с директната си намеса, посредством НАТО, срещу Сърбия.
Първата спирка на глобалния джихад?
Не една и две спекулативни теории са изказани през годините за ролята на специалните служби на САЩ и Русия, съвместно, посредством или в противоречие с тези на Сърбия и Хърватия, както и на други балкански държави, в разпадането на Югославия. Една от най-сериозните е тази за ролята на чуждите тайните служби в превръщането на войната в Босна в първата спирка, от това, което Осама бин Ладен и неговата „Ал Кайда” нарекоха години по-късно „глобален джихад”.
Тези теории са подкрепени и от повишения медиен интерес към конфликта – обвиненията в едностранчиво отразяване от страна на про-западните или про-сръбските (руските) средства за масова информация имаха превратен ефект върху цялостния образ на конфликта в Босна и Херцеговина.
Борбата за самоопределяне на босненските мюсюлмани срещу агресора в лицето на сърбите (православни) и хърватите (католици) се превърна в един от първите призиви на оръжие от страна международната терористична мрежа „Ал Кайда”. В последните месеци на конфликта на страната на босненците воюваха стотици бивши муджахедини от Афганистан. Едва през 2008 г. властите в Сараево предприеха конкретни мерки по експулсирането на около 800 от тях, които до тогава все още пребиваха в страната със статут на ветерани. Подобно, макар и в доста по-малки пропорции беше и от сръбска страна, където „доброволците -четници” се запомниха със същите зверства, като тези на техните врагове. Сред загиналите военнослужещи в конфликта от двете страни има обявени над 3 000 души от различни националности.
За задкулисните машинации на чуждите разузнавания свидетелства и хронологията на конфликтите на верска основа, избухнали по време или след войната в Босна. Първата война в Чечня 1994-95, войната за независимост на Косово 1998-99, втората война в Чечня 1999-2000 г.; Афганистан от 2001 г. Едни същи полеви командири, тактики, въоръжение и участници са засичани от службите на всичките бойни полета. Съгласно същите теории промяната на външнополитическата доктрина на САЩ в края на ХХ и началото на ХХI век превърна част от бившите съюзници или пионки в тези конфликти в смъртни врагове. След това дойде 11 септември 2001 г.
Сараево днес
Войната в Босна и Херцеговина и споразумението от Дейтън разделиха Босна на две – Република Сръбска и Федерация на Босна и Херцеговина в съотношение 49-51 %. Президентството на страната се споделя на ротационен принцип между трите общности – босненци, сърби и хървати. Съдебната система на страната е под постоянното наблюдение на международната общност. През 2004 г. армиите на сърби и босненци се обединиха в единни въоръжени сили. Очаква се страната да стане член на НАТО, ако покрие изискванията, през 2014-15 г.
А Сараево днес е един относително спокоен град.
