Доналд Тръмп няма да изкара мандата си на президент. Такава крайна прогноза прави изявеният американки политолог професор Сам Потоликио.

Той преподава в университета по политически науки „Джорджтаун” във Вашингтон. Лектор е в Кембридж, Оксфорд, Йейл, Сорбоната, както и в Русия и Турция.

Как и защо политическите аутсайдери се превръщат в световни лидери, каква е ролята на първата дъщеря Иванка Тръмп в управлението на Америка и защо професор Потоликио я смята за една от най-влиятелните личности в Съединените щати?

Проф. Потоликио, като политически анализатор вероятно можете да обясните всички процеси по света, но ние, обикновените хора, се тревожим – на къде върви той?

– Много хора по света се тревожат – чувстват се несигурни за бъдещето си и политиците, които демонстрират решителност и предлагат категорични и твърди програми, печелят доверието им. Изненадващо е как се издигат политици, като Марин льо Пен във Франция и Доналд Тръмп в САЩ, но не е напълно неочаквано.

Снимка: Reuters

Америка на Тръмп е разделена – дали това е знак за огромната пропаст между отделните прослойки, различната им ценностна система?

– Безпорно в Съединените щати има поляризация. Разделението не е само между политическите партии, но и в реалността. Има райони, в които никой не подкрепя Доналд Тръмп, но има и райони, в които никой не подкрепяше Хилари Клинтън. Една от любимите ми статистики, когато става дума за изборите, е че всичките 18 най-образовани американски щати гласуваха за Клинтън – тя спечели гласовете, където населението с висше образование процентно е най-голямо. Ако погледнем броя на гласовете като цяло, Хилари Клинтън има повече от Доналд Тръмп. Така че има две версии за това, кого избра Америка.

Но виждаме как в момента се подкопават изконни американски ценности – свободата на словото, на сексуалната ориентация, равенството между половете и свободно се изразява сексизъм, расизъм. Защо американците все пак избраха Тръмп?

– Американците избраха Хилари Клинтън. Просто особеностите на нашата избирателна система дадоха преднина на Тръмп. Ето какво предвиждам аз. Първо, не смятам че Доналд Тръмп ще изкара четиригодишния си мандат. Мисля ,че той ще бъде отстранен за нарушения на конституцията. Но дори да оцелее, не смятам, че ще бъде преизбран.

Значителна част от американците са недоволни от перспективата за бъдещето си и изразяват недоволството си, като избраха един аутсайдер. Човек, който с действията си сякаш казва „Ще срина системата до основи”. И това е съществения проблем. Има го не само в САЩ, не само в България или Франция, а по целия свят.

Нестабилността кара хората да се чувстват несигурни. И когато се появи някой, който обещава, че ще им даде работа, въпреки, че няма никакъв шанс да го изпълни, хората започват да вярват. Но ако икономиката не се възстанови и като с магическа пръчка не се намерят работни места, то този, който е дал обещанията няма как да остане на власт.

Дали обаче такива аутсайдери като Тръмп и някои европейски политици, не са заплаха за демокрацията?

– Най-обезпокоителното относно Тръмп е, че той превърна медиите в своя опозиция. Ако искаш да имаш пълнокръвно демократично общество, то трябва да е в състояние да решава най-болезнените проблеми. И това може да стане с насърчаване на свободите. А медиите – хората, като вас – са много добър двигател на този процес. Вие следите за морала на политиците, проверявате твърденията им, правите разследвания и ако някой, като Доналд Тръмп, ви превръща в опозиция, в известен смисъл той подкопава демократичните ценности.

За мен това е най-тревожното от първите 100 дни на Тръмп, като президент – че се обърна срещу медиите. В Съединените щати ги смятаме за четвъртата власт. Гордеем се със свободните си и критични медии и се надявам те да устоят.

Снимка: Reuters

В Америка имате първа дъщеря, вместо първа дама. Чух, че сте били съученик на Иванка Тръмп – как определяте нейната роля?

– Безспорно, Иванка Тръмп е най-влиятелната жена в президентската администрация. Всъщност, определям я като третата или четвъртата най-влиятелна личност в Съединените щати изобщо. И това е така, защото баща й има най-голямо доверие именно на нея. Тя стои близо до него в администрацията, винаги присъства, когато се взимат важни решения и за Доналд Тръмп мнението й е определящо. 

Няма ли тук противоречие – от една страна президентът припознава Иванка Тръмп като авторитетна женска фигура, която има водеща роля в решенията му, от друга страна виждаме пренебрежителното му отношение към жените изобщо?

– Ситуацията провокира много въпроси.

Първо, президентът се води от мнението на човек, който не е избран от американците, няма никакъв предишен опит, нито политически, нито във взимането на кардинални решения. Но въпреки това този човек съветва президента по отношение на тези му решения.

Отгоре на всичкото този човек е и член на семейството му. Неотдавна Иванка Тръмп беше в Германия и там я питаха за тези неща. Тя започна да отговаря, но публиката я освирка. Ще се изправя пред това и занапред – от една страна тя ще се бори за решаването на проблемите на жените по свeта, от друга страна политиката на баща й няма да им отдава особено значение.

Това трудно ще бъде съгласувано – начинанията на Иванка и действията на баща й. Тя ще трябва да е „съучастник”, да помага с умерения си тон и безспорната си интелигентност да смекчи някои от възгледите му относно жените и ролята им.   

Един от деликатните въпроси, зададени на Иванка Тръмп в Берлин беше кого представлява тя. В същото време самото й участие в срещата на жените световни лидери беше признание на авторитета й – все пак Иванка Тръмп беше поканена лично от канцлерката Ангела Меркел.

– Да и в това няма нищо странно. Независимо дали световните лидери са съгласни с политиката на Тръмп или не, Съединените щати са най-силната държава в света и всеки, който организира важен форум, ще иска на него да присъстват най-влиятелните хора.

Иванка Тръмп беше поканена в Германия заради поста на своя баща, заради отношенията си с него и достъпа, който тя има до неговата администрация. Заради това тя винаги ще бъде желан участник в такива форуми.

Как тогава в ролята й на обществена личност се вписват личните й бизнес интереси? Откакто е толкова важна, продажбите на стоките с нейното име и марка са скочили в пъти.

– С това е свързана една от прогнозите ми. Преди малко Ви казах, че има голяма вероятност Доналд Тръмп да не изкара мандата си. Точно това ще е основната причина – конфликта на интереси заради поста му и огромната му бизнес империя.

Например, говори се, че семейният бизнес на Тръмп се опитва да навлезе във Филипините, да построи Тръмптауър в Манила. И много хора в Съединените щати бяха шокирани, че президентът e имал задушевен личен разговор с филипинския президент и дори го е поканил на среща в Белия дом.

Ние с вас не можем да изясним дали Доналд Тръмп се прави на силен лидер, или преследва личните си бизнес интереси. Фактите обаче са, че бизнес интересите му прозират навсякъде. Чуждите дипломати например биват настанявани в хотела на Тръмп във Вашингтон. Той възнамерява да строи в Баку и това веднага се отразява на междудържавните отношения между Азербайджан и САЩ.

Двама топ адвокати по етичните въпроси – от администрацията на президента Обама и на президента Буш – твърдят, че вече има достатъчно основания да започне обсъждане на импийчмънт.

Интересно, ще видим какво ще стане. Вие сте и теолог – според Вас дали религията изживява своето възраждане, като лост за влияние върху масите? Имам предвид тероризма, който се позовава на религията.

– Не бих казал, че религията има нещо общо с тероризма. Ако си християнин или евреин, мюсюлманин или будист, който искрено вярва, ти няма да се отдадеш на тероризъм. Терористите използват религията за прикритие. Те са терористи в същината си и се опитват да използват за свои цели една сила, която свързва и обединява хората.

Съгласна съм, но те го правят в името на Бог, нали? Всички знаем, че това е голяма манипулация, но се кълнат в Божието име?  И така религията се превръща в инструмент за влияние.

– Не мисля, че религията е инструмент. Религията е вербално прикритие. И за нещастие хората загубиха чувствителността си към думите, с които  назовават тероризма – „ислямски тероризъм”, „религиозен тероризъм”.

Терористите твърдят, че изповядват определена религия, но те не говорят и не действат от името на мнозинството хора, които следват тази религия, които живеят в мир и допринасят светът да стане по-добър.

Друг проблем е бежанската криза – това, от което се опасяват много хора, е да не станем жертва на сблъсък на цивилизациите.

– Мисля, че вие трябва да решите кои сте и какви искате да бъдете – като държава, като нация, като общество.

Трябва да се запитате в каква ситуация сте в момента и дали сте в тази ситуация заради делата си или заради обстоятелствата, в които сте попаднали. Запитайте се как бихте искали да се отнасят с вас, ако идвахте от Алепо, Сирия или Южен Судан? Имаме ли силна ценностна система?

Ако обществото, което сме изградили, има вътрешна сила и стабилност би трябвало да сме способни да приемем външни хора в общността си – невинни хора, които са били тормозени и превърнати в жертви. От нас зависи да подсигурим места, където тези хора да бъдат настанявани така, че всичко да е наред.

Струва ми се, че понякога ние българите не знаем как да действаме и как да реагираме на действията на политиците – какво е най-важно, за да постигнем голямата промяна?

– Първо трябва да осъзнаете, че имате право на глас. И колкото и да сте разочаровани, или нечути, трябва да продължавате да бъдете активни. Градовете и държавите са силни само когато гражданското общество е силно, когато са силни връзките между хората и способността им да отстояват общите си цели. Градовете губят жизнената си сила, когато гражданите спре да ги е грижа, измислят си извинения или смятат, че не могат да предизвикат промяна. Когато това се случи, демокрацията започва да умира.

Има ли надежда за демокрацията, при положение, че съществуват лидери като Путин и Ердоган, които прекрояват политическата система и начина на управление, според потребностите и амбициите си?

– Живея в Русия в голяма част от времето си, плащам данъци там, преподавам и там, и в Турция. И не бих го правил ако не виждах надежда за настоящето и бъдещето. Можем да сме откриватели не само в бизнеса и изследванията, но и в политиката. И когато идвам в държави, които не познавам добре, съм приятно изненадан от лидерите, с които контактувам – и настоящите, и бъдещите.

Вие обучавате новото поколение световни лидери – какъв тип хора трябва да са те?

– Поколението „милениум” ще трябва да реши проблеми, които изглеждат нерешими. Затова подтиквам тези млади хора да излязат извън рамката, в която са свикнали да мислят. Това не означава да пътуват в чужбина, а да си поставят предизвикателства, за да могат да се приспособят към едно постоянно променящо се общество. И смятам, че всички ние трябва да се учим на това – когато нещата се разпаднат напълно да можеш да намериш изход, да проявиш гъвкавост и да се приспособиш.

Разполагаме с необходимите технологии. Въпросът е дали имаме желанието да общуваме с хора, различни от нас и да възприемаме информация извън тесните си интереси.

Това ще е предизвикателството на следващото десетилетие – да накараме хората да разширят мирогледа си, да са по-широко скроени.