„Днешна Европа е жестоката, фашистка Европа от времето на Втората световна война”.
„Меркел укрива терористи”.
„Ситуацията е красноречива и ясна, това е обединение на кръстоносци. На 16 април ще бъде денят, в който да оценим това.”
Това са думи на турския президент Реджеп Тайип Ердоган преди решителния за страната референдум на 16 април за промени в конституцията, които дават големи правомощия на президента.
16 април е може би най-ключовата дата в новата история на Турция. Ден, в който съседите ни поеха по нов път и дадоха управлението на страната в ръцете на Ердоган, мразен и боготворен от мнозина. Това предизвика истинско разделение на нацията.
Нощта на 15 юли 2016 г. – изтребители и хеликоптери окупират небето над Анкара. В Истанбул танкове блокират мостовете на Босфора. В ход е военен преврат.
Водеща в ефира на държавната телевизия, заплашена с оръжие, обявява, че страната е под контрола на военните. Президентът Реджеп Ердоган действа нестандартно и се обръща към нацията по интернет.
„Никога няма да оставим нашата държава на тези метежници”, обяви президентът.
След призива му хиляди излизат на площадите. Дадени са жертви, а опитът за преврат е осуетен.
За първи път от основаването на турската република през 1923 г. хората надвиват танковете. През последните десетилетия четири преврата успяват, Ердоган спря петия. В рамките на една нощ президентът се превърна от лидер на път да загуби страната си в недосегаем.
Последваха арести и уволнения на хиляди - военни, държавни служители, политици, журналисти, университетски преподаватели. А силата, която Ердоган получи, ускори процеса към пълното узаконяване на едноличната му власт в Турция. Последното препятствие за това беше референдум, на който турците да решат – "да" или "не" за президентска република.
Мелтем Йълмаз е сред малцината останали на свобода разследващи журналисти, които пишат свободно за ситуацията в страната. Автор е и на два романа – за тежкия живот на жените бежанки в Турция и за дрогата бонзай.
„Останаха много малко журналисти, които свободно изразяват мнението си. И аз се опитвам да бъда една от тях. Опасно е. Това може да се види от броя на журналистите, които се намират в затвора. Към днешна дата те са около 154 души. Мнозина от тях са зад решетките, защото писаха истини и не се страхуваха. Да, факт е, че има огромен натиск. Но аз до последния момент искам да направя всичко, което е по силите ми”, казва Йълмаз.
Срещаме се с Мелтем ден преди ключовия референдум. Смело казва, че ще гласува отрицателно на предложението за президентска република.
Всъщност Ердоган и партията на справедливостта и развитието губят имиджа си. Рейтингът им спада. Но те водят много агресивна кампания, за да прикрият този факт.
Използват всички ресурси на държавата, разполагат с огромен бюджет, организират огромни операции за въздействие върху възприятието на хората, т.е. може да се каже, че те провеждат най-голямото в историята си активно внушение върху възприятието на хората.
В момента в редиците на опозицията е налице една солидарност, каквато от дълго време нямаше. Различни политически сили като Народнорепубликанската партия, Демократическата партия на народите, Партията на националистическото движение и Партията на благополучието се обединиха. Затова няма голямо значение какъв ще бъде изходът от референдума.
Опозицията е старателно заглушавана от медиите и почти цялата кампания за референдума е минала под диктовката на властта, обяснява ни един от лидерите на кемалистката Републиканска народна партия Сезгин Танръкулу.
„Те имат много голяма сила. Използват медиите и рекламите по тях. Нямаше никакъв баланс и правила по време на кампанията. Хората не могат да се изразяват свободно, упражнява се натиск.
За два месеца и половина те овладяха 90 – 95% от медиите. На нас ни останаха единствено социалните мрежи. Разбира се кабелът винаги е в ръката му и когато реши спира интернет и пак ни оставя без трибуна”, коментира Тънръкулу.
Тънръкулу отбелязва, че дори дебатите в парламента за конституционните поправки са водени тайно от широката публика.
„Всичко свърши за 18 дни. 80 – 90-годишна история на Турция приключи за 18 дни. Нито една партия извън парламента не се включи в обсъждането, нито интелигенцията, нито неправителствените организации”, смята опозиционният лидер.
Екипът ни направи многократни опити за интервю с някой от представителите на управляващата партия на справедливостта и развитието. Усилията ни се оказаха неуспешни.
А в деня на ключовия вот разделението на турците пролича ярко. Малко над половината от тях подкрепиха Ердоган и предложението му за президентска република. Останалите близо 49% казаха "не" на съсредоточаването на повече правомощия в ръцете на държавния глава.
Огромна сянка върху резултатите от вота хвърлиха два скандала, а международните наблюдатели отбелязаха, че допитването до народа не е отговаряло на приетите стандарти.
Висшият избирателен съвет, еквивалентът на нашата Централна избирателна комисия (ЦИК), промени изборните правила в деня на вота. Органът, който следи за прозрачността на референдума, постанови, че ще зачита за валидни гласовете, които идват от пликове, по които не са поставени задължителния брой печати.
„Референдумът протече при нечестни и неравни условия. Всички са наясно с това. Ние уважаваме решението на хората, но това решение беше засенчено от Висшият избирателен съвет. Погрешно, незаконно решение направи този референдум спорен. И ще го преследваме до край”, категоричен е Сезгин Тънръкулу.
Сигнали за манипулация на вота се появиха още по време на броенето на бюлетините. Няколко часа след приключването на изборния ден, държавната анадолска информационна агенция обяви победата на Ердоган, съобщавайки, че почти всички бюлетини вече са преброени. В същото време опозицията контрира, че към онзи момент броенето е обхванало едва 60 – 65% от бюлетините.
Професорът по политически науки Мурат Сомер обяснява причините заради, които части от обществото се съмняват в резултата от референдума:
„Не е нужно да имаш Нобелова награда, за да изпитваш подозрения към прозрачността на вота. Щом по пликовете за бюлетините няма печати, е възможно те да са донесени отвън. Разбира се, че е възможно да е просто грешка на изборния съвет, но вместо да бързат да обявят резултата, трябваше да направят наистина сериозно разследване. Нормално след избори и референдуми резултатите се обявяват от премиера около полунощ, защото отнема време да се обработят бюлетините.А сега обявиха резултатите в 9 вечерта, 4 часа след затварянето на секциите. Мисля, че беше прекалено рано. Имаше и сериозни обвинения”.
След референдума Турция се събуди като страна готова да поеме по своя нов път. Пълната трансформация в президентска републиката ще се случи след изборите за парламент и държавен глава през ноември 2019 г. Тогава ще отпадне постът министър-председател, а министрите ще се назначават лично от президента. Турският меджлис няма да има правото да инициира вот на недоверие.
Президентът ще назначава своите вицепрезденти, също така и ще ги освобождава. Той има право да обяви извънредно положение, ако са налице обстоятелства, предвиждащи обявяването на такова.
Някои от поправките в конституцията влизат в сила почти веднага. Ердоган ще може да се завърне като лидер на своята партия на справедливостта и развитието. Военните съдилища се премахват. Голяма реформа предстои във Висшия съвет на съдиите и прокурорите. Членовете му се намаляват от 23-ма на 13. Четирима от тях ще се издигат лично от президента, а седем ще избира парламентът. В момента партията на Ердоган има над половината от гласовете в Меджлиса (317 депутатски гласа в 550 местния Меджлис). Останалите двама – по право, са министърът на правосъдието и заместникът му от правителството, съставено от партията на Ердоган.
„Народът е заспал, сякаш е необходимо някой да го разтърси и събуди, сякаш не разбира периода, през който преминаваме”, смята журналистката и писателка Мелтем Йълмаз.
Вижте повече във видеото:
