Малцинствата в Китай съставляват почти 10% от населението. Въпреки това, за тях извън страната не се знае много и основната заслуга за това е на Пекин.
През годините етноси, нямащи нищо общо с китайските корени, се озовават в границите на азиатската държава. В миналото те се определят като самостоятелни общества, но след създаването на КНР през 1949 г. те стават “малцинства“, зависещи от централната власт.
Докато в Европа на мултикултурализма по-скоро се гледа като на нещо хубаво или най-малкото приемливо в нормални граници, в Китай той се третира като пречка, с която правителството се опитва да се справи.
В случая няма значение дали дадена група заради идеите си е разглеждана като несъвместима с комунистическата система, или просто някой етнос е сметнат за твърде „неблагонадежден“, за да съществува компактно на дадено място.
Малцинствата са притиснати да захвърлят културата и обичаите си или да ги сведат до шоу за туристите. На централно ниво се полагат големи усилия външният свят да не узнае за целия процес на обезличаване.
Добре известна е битката на тибетските активисти за граждански права и за признаване на културната уникалност на родината им. През последните години дискусионна стана и политиката спрямо китайските мюсюлмани – покрай което и въобще разбрахме, че вярата далеч не е единственото, което ги отличава от мнозинството в страната. Това са два сюжета, а има още много.
„Училища“ с телени огради
По-рано този месец Великобритания заплаши Китай със санкции заради нехуманно отношение и неуважение към правата на човека. Социалистическата страна беше обвинена в задържането без причина на стотици мюсюлмани в “превъзпитателни лагери” в западния автономен регион Шинджианг.
Пекин отрича т.нар уйгур малцинство да е принуждавано да посещава тези “училища”. ООН има достатъчно доказателства за масовите задържания на мюсюлмански граждани, но според Китай животът в автономния регион е мирен и необезпокояван.
Страната оправдава съществуването на подобни “училища” като начин за борба с тероризма, въпреки че много от хората в тези лагери са жени и деца, които никога не са извършвали противодържавна дейност. Мюсюлманските обичаи са забранени за практикуване, а това да изповядваш исляма е една от причините даден уйгур директно да попадне в “превъзпитателно училище”.
И така, две от най-големите ценности за уйгур хората - вярата и семейството, са иззети и разкъсани на парчета.
Това не е изолиран случай.
Започва се от просветата
Наскоро Китай започна с пълна сила заличаването на друга голяма етническа група – жителите на автономния регион на Вътрешна Монголия (наричана от местните Южна Монголия). След столетия на сложни междуетнически отношения, тя става част от Китайската народна република от основаването ѝ през 1949 г., но етническото монголско население в региона към момента е близо 6 млн. души - два пъти повече от населението в самостоятелната държава и северна съседка Република Монголия.
В автономния регион десетилетия наред има много на брой училища, които преподават изцяло на монголски език, тъй като 20% (в миналото – много повече) от населението е съставено от южномонголци.
От месеци Китай се опитва да наложи така наречената образователна система на два езика, при която всички предмети ще бъдат преподавани на китайски, а монголският език остава като избираем предмет. Това е просто пореден епизод от усилията на Пекин решително да промени начина, по който се възпитават младите хора в този край на страната.
Въпреки огромното недоволство на монголците, Китай се опитва да наложи промяната без това да бъде забелязано от останалото китайско население, а още по-малко – от останалата част от света. През последните 40 години 80% от монголските училища са затворени или превърнати в китайски. Днес почти половината от монголците в Южна Монголия не говорят майчиния си език.
Езикът на един народ е неговото най-велико дело, което го съхранява през вековете. Населението в Южна Монголия пише и чете на традиционната монголска азбука, нещо което те са успели да съхранят за разлика от Република Монголия, която е приела кирилицата от Русия. Междувременно, Китай се опитва да заличи и този факт и да наложи културата си върху един съвсем различен етнос.
За това помага и засиленият процес на заселване на китайци от други региони в Южна Монголия.
Какво казва Китай?
В държавните официози за региона се говори предимно като за красиво, диво и бедно място, което сега се облагородява. В началото на месеца сайтът на предназначената за чужбина телевизия CGTN публикува репортаж за това как в Южна Монголия функционират подвижни съдилища с цел правосъдието да достига и до най-далечните точки. В материала не е спестена и хвалбата за местните власти, които показвали „гъвкавост“.
Спецификите на отдалечеността, езика и културата на Вътрешна Монголия са описани от властите като “пречка” за китайските служители да предоставят качествени публични услуги на всички хора в местността. Идеята, че южномонголци, които говорят езика на местните, могат да бъдат наети на подобни позиции вместо китайци, е съвсем изключена от картинката.
В друга медия за международна „консумация“ – в.“Пийпълс дейли“, 70-годишнината от „основаването“ на автономния регион е повод за серия интервюта с хора от Южна Монголия. Акцентът отново е върху природата, изкуството като шоу за пред света и... китайския език като белег за национална принадлежност (както го описва училищна директорка). Всъщност, за Китай малцинствата не са нищо повече от източник на забавление и “екзотика” като част от туристическите програми.
На среща с делегати от Автономния регион на Вътрешна Монголия през месец май, президентът на Китай Си Дзин-пин отдели специално внимание и на “етническото обединение” и призова за по-строги мерки за подобряването на управлението и засилването на обмен между етническите групи, съобщава CGTN. Само по себе си изказването не дава представа какво ще означава това за южномонголците.
От първо лице
Според активистите за човешки права китайскитe намерения са земята в региона да бъде експлоатирана за индустриални нужди. Това принуждава много от местните да напуснат домовете си и да продадат имота на предците си.
Спорове между собствениците на земята и новозаселилите се китайци се зараждат поради желанието на вторите за земеделие и минодобив на територия, иззета понякога даже по незаконен начин, казва пред изданието „Дипломат“ директорът на Южномонголския информационен център за правата на човека в Ню Йорк – Енхбат Тогучог.
Активистът твърди, че действията на заселниците се подкрепят от китайските власти и така унищожаването на околната среда се причинява от лоши земеделски практики и безскрупулни минни дейности.
На 21 юни 300 монголски пастири излязоха на мирен протест против отнемането на земята им, но над 200 от тях бяха атакувани със сълзотворен газ и задържани. В официалните китайски новинарски сайтове няма нищо написано по темата.
bTV се свърза с няколко южномонголски граждани. Заради риска, който поемат, като коментират темата, ще скрием имената им. Според тях Китайската социалистическа партия управлява чрез страх и това отказва повечето хора от съпротива. Правителството в Автономния регион на Вътрешна Монголия е представлявано изцяло от китайци, работещи в интерес на централната власт и така обикновените хора остават без право на мнение.
Официалните китайски медии описват южномонголците като щастливи и финансово стабилни граждани. Според самите хора, обаче, работните места за тях са силно ограничени. Местни граждани твърдят пред bTV, че по-голяма част от бизнеса и политическата власт са ръководени от китайци, а хората от региона имат шанс за кариера само ако не показват „национални сантименти“ т.е. ако са напълно верни на властта в Пекин.
Конфликтът, въпреки всичко, е между гражданите и системата, а не между граждани и граждани. „Южномонголците и китайците в региона се разбират добре, което не създава напрежение. Това не означава че положението ни някога е било по-добро от това на уйгурите или тибетците, даже напротив.”, казва един от местните.
Малката правда и голямата правда
Младите хора все по-малко говорят майчиния си език, тъй като това им пречи да се реализират успешно в китайското общество. Поради предубеждения, много малък процент от монголците успяват да намерят добра държавна работа, а в последствие на настъпващите промени, много от монголските учители ще бъдат принудени да се пенсионират преждевременно.
“Ако това продължи, нашето поколение ще стане свидетел на заличаването на културата ни.”, опасяват се хората от региона.
Според жител на Южна Монголия, преселил се в Токио, да опазваш монголския език и култура вече е считано за престъпление – монголски поети и журналисти биват арестувани за писане на литература. По подобен начин разследване на BBC разкри, че мюсюлманските уйгури биват арестувани за четене на Корана и изповядване на ислямските си възгледи. Така ситуацията в двата региона започва плашещо да си прилича.
Живеещият зад граница активист отбелязва, че голяма част от населението на Китай всъщност даже не знае какво се случва в родния му край – за икономическите интереси и намесата на централната власт в културата на малкия за мащабите на страната народ.
Правозащитникът Енхбат Тогучог коментира, че в Китай законите не важат, а се решават от партията в зависимост от ситуацията. Политиките, които налагат, винаги съдържат двусмислено и неясно послание. В момента Китай се опитва да премахне монголските училища в областта Тонглиао - най-гъсто населената от монголци част на Южна Монголия. Двуезичната система на обучение, според Тогучог, е насочена към начални и основни училища като първа стъпка към заличаването на езика изцяло.
Активистите, обаче, не мислят да оставят нещата така: “Ние и нашата организация се стремим да образоваме южномонголците за техните общочовешки права. С помощта на повече хора извън Китай, промяната е възможна, особено когато хората са информирани и образовани за правата си.”
Какво следва
Могат ли автономните региони Уйгур и Южна Монголия да бъдат сравнени? Атаката срещу културата и обичаите и отричането от майчиния език са сигурни белези на опит за изтриването на един народ. В случая няма значение дали използваш директно репресивния апарат, или гониш целите си чрез икономически, културни и административни мерки.
Напълно възможно е “превъзпитателни лагери” да бъдат построени и в Южна Монголия, за да може Китай да освободи място за развитието на икономиката и собствените си хора. Ако Пекин рязко не промени политиката си, едно е сигурно – животите на стотици хиляди хора драматично ще се променят без даже да разберем за това.
