Русия не е поканена на срещата на върха на НАТО в началото на септември в Южен Уелс, за разлика от предишни години, въпреки че главните теми на форума ще бъдат свързани с руската страна, пише вестник „Комерсант”, цитиран от БТА.
Страните-членки ще обсъдят отношенията си с Москва в контекста на украинската криза, както и готовността на НАТО да засили колективната отбрана.
Отначало се предполагаше, че главни теми ще бъдат борбата с тероризма и с киберзаплахите. И в самия Алианс, най-вече в страните членки на ЕС, даже започнаха да говорят, че „НАТО е изживяло времето си”, пише още всекидневникът. Украинската криза обаче вдъхна нов живот на блока, подчертава изданието. Затова не е изненада, че всички ключови теми на срещата на върха имат отношения към Русия, включително Афганистан, защото транзитът на стоки натам минава през руската територия.
Вестникът припомня активното участие на висши руски представители на предишните срещи, което помогна за вземане на важни и съществени решения за укрепване на международната сигурност. От централата на НАТО пояснили пред вестника, че участието на руска делегация в срещата в Уелс в началото на септември този път е било сметнато за „нецелесъобразно".
Руски дипломатически източници пък припомнили, че НАТО още през април е взел решение за прекратяване на сътрудничеството с Русия. „Това не беше наша инициатива. Ние бяхме готови да продължаваме съвместната работа. Жалко е, че се замразяват важни проекти. Сега топката е в полето на НАТО и ние няма да се натрапваме", казали руските дипломати.
Още в първия ден на срещата в Уелс обаче е насрочено заседание на Съвета НАТО-Украйна с участието на президента Петро Порошенко, отбелязва „Комерсант”. Припомня се изявлението на генералния секретар на пакта Андерс Фог Расмусен отпреди няколко дни, че НАТО е готова да помогне на Киев да модернизира своите въоръжени сили и да разшири програмата си за съвместни учения с Украйна.
Силен дразнител за Москва може да стане и решението на пакта за разполагане в Източна Европа на постоянна основа на съществени бойни сили, което противоречи на Основополагащия акт Русия-НАТО от 1997 г., подчертава руският всекидневник. За това настояват преди всичко балтийските страни и Полша, които смятат, че приоритетна задача на НАТО отново трябва да стане възпирането на Русия.
Вестникът цитира изказаната от руските дипломати надежда, че отношенията между Москва и Алианса ще се подобрят, след като Расмусен отстъпи поста си на новия генерален секретар - бившия норвежки премиер Йенс Столтенберг, което трябва да стане на 1 октомври, т.е. след срещата в Уелс.
„В Москва към господин Столтенберг се отнасят неутрално-положително, докато сегашният генерален секретар в последно време не предизвиква нищо друго, освен раздразнение. И ако се съди по състоялият се тези дни обмен на реплики, това е взаимно. Расмусен по-рязко от други на Запад реагира на навлизането на руския хуманитарен конвой в Украйна в петък, като
обяви, че това е нарушение на международните задължения на Москва и добави, че Русия сама е създала кризата в Югоизточна Украйна", пише вестникът.
Авторът отбелязва, че в Москва, вече „са свикнали с неговия стремеж да се изявява в медийното пространство с или без повод в контекста на украинската криза ... и вече са престанали да обръщат внимание на пустословията на господин Расмусен".