Съединените щати планират над 3 милиарда долара военна помощ за Източна Европа догодина. Броят на силите за бързо разполагане на НАТО се утроява. Това обяви заместник-генералният секретар на Алианса Александър Вършбау пред bTV.

Интервю на Габриела Наплатанова

- Най-голямото засилване на военното присъствие в Източна Европа вече е в ход, Пентагонът вече анонсира изпращането на нови подразделения в Източна Европа  за същото се договориха и военните министри от НАТО.  Какъв е обхватът и тежестта на тази мярка специално за България?

- Не мога да Ви кажа някои от детайлите, по тях ще се работи в следващите месеци. Вече имаме засилване на военните ни способности след предишната среща на върха в Уелс – скоростта, с която можем да разгръщаме нашите сили за отговор и особено силите с много висока степен на готовност, които наричаме „Острието на копието”, които могат да бъдат на терен до 2 дни.

Но трябва да се увеличи присъствието на части от НАТО по източния фланг, те могат да достигнат до батальон или малко повече във страните, които са изложени на риск. В случая с България и Румъния, това означава засилване на присъствието на военноморски сили от НАТО в района. Както и увеличаване на охраната на въздушното пространство.

Фокусът е върху сдържащите мерки, които не са предвидени да бъдат заплаха, но такива, че да е сигурно, че няма да има противник, включително Русия, който да си помисли да ни напада.

- Русия обаче разглежда това като заплаха за нейните интереси, много хора в България също разглеждат като заплаха тази ситуация и се опасяват, че ставаме фронтова линия срещу Русия...

- Не е това наш избор - да се връщаме към Студената война и период на конфронтация. Да не забравяме обаче какво направи Русия: анексира част от украинската територия, нещо, което ние няма да признаем никога и спонсорираха сепаратистите в Източна Украйна, които се представяха за доброволци, в отпуск. Те бяха руски войници, тренирани и въоръжени да дестабилизират суверенна страна.

Вземаме предвид тези действия на Русия, но им отговаряме по пропорционален начин, за защита. Това, което сме разположели като сили и средства, може да послужи само за отбрана и руснаците го знаят.

- Тази засилена военна активност НАТО с военноморските патрули или руснаците с техните бойни самолети може да създаде сериозни и опасни инциденти...

- Това е сериозен предмет на безпокойство и за нас. Най-вече по начина, по който Русия използва военната си мощ.

Дори в Студената война имаше спазване на определени правила и имаше предвидимост, даваше се предизвестие за големите учения, имаше повече споразумения за контрол върху оръжията.

Сега Русия предпочита да бъде непредвидима, организира мащабни учения изненадващо, като по този начин избягва изпращането на военни наблюдатели и всъщност видяхме миналата седмица провокативни действия на руски пилоти към наши кораби в Балтийско море.

Има цялостен подход на руската военна авиация, която поставя на риск цивилния въздушен трафик. Ние опитваме да стабилизираме ситуацията – една от темите на съвета „НАТО – Русия” е да се върнем към договорките, които да повишат предвидимостта в едни нестабилни отношения.

- Не стигнахте много далеч...

- Те казват че няма нужда да се променят споразуменията. Ние не сме съгласни; искаме да се подобрят, за да няма ескалация на отношенията така, както става със свалянето на руския самолет от Турция през ноември

- Кой е най-тежкият сценарий?

- Не искам да мисля за най-лошия сценарий. Но трябва да сме подготвени за най-лошото като учения и тренировки. Трябва да кажа на Вашите зрители, че едва ли Русия  търси конфронтация с НАТО. Нашите мерки за сдържане и в момента са ефективни.

Имаме повече сили и средства от Русия, но те имат желание да мобилизират големи подразделения без предизвестие. Трябва да вземем мерки, за да няма Русия никакви илюзии за нашата способност да защитим всичките си съюзници.

-Ако тази ситуация на Студена война стане гореща война?

Това едва ли е вероятно, защото ще успеем да възпрем директна агресия и се надявам, че ще се върнем към партньорството с Русия.

Едва ли ще се постигне в краткосрочен план; Русия не уважава съседите си и международното право, но ако сме силни и стабилни, смятам, че Русия ще осъзнае, че сътрудничеството е по-добър подход от конфронтацията.

- Казахте, че трябва да се борим за изкореняване на причините за кризата в Сирия, но аз си спомням, че миналата година НАТО отказа да си сътрудничи с Русия за борбата срещу „Ислямска държава”. Какво е мнението ви за операцията на Русия в Сирия?

-Трудността за това, което започна от септември е че казаха едно, а направиха друго. Казаха че се включват в коалицията, но 80 % от техните удари бяха срещу цели на умерената опозиция и се фокусираха да подкрепят режима в Дамаск вместо да се борят с ИДИЛ.

За нещастие, те постигнаха успех в отслабването на умерената опозиция и засилването на позициите на режима. Дали ще доведат тези мерки до политическо уреждане на конфликта, тепърва ще видим.

Има, обаче, намаляване на насилието в последните 5 седмици, но трябва да се приложи резолюция на ООН, която изисква преход с оттегляне на Асад и руснаците като засилват позициите му едва ли го притискат да се оттегли.

- НАТО демонстрира известна пасивност. Как ще коментирате изявлението на кандидат-президента Тръмп, който обяви НАТО за отживелица?

- Няма да се впускам в политически коментари, но НАТО е по-ефективно от всякога, НАТО се занимава с войната с тероризма чрез мисията в Афганистан. Това е важен фронт във войната с тероризма и дори НАТО да не води коалицията в Ирак и Сирия, всичките ни членки участват и пращат синове и дъщери да се борят с тази заплаха.