Бъдещият мониторинг на върховенството на закона във всички страни членки на ЕС ще бъде с по-щадящи условия, отколкото беше първоначално обявено. Това става ясно от чернова на общо решение на лидерите на 27-те, цитирана от „Ройтерс“.
Обявената още преди години промяна предвиждаше средствата по бюджетната рамка за периода между 2021 г. и 2027 г. да може да бъдат ограничавани и спирани в страните, където са констатирани сериозни дефицити в правораздавателната система. Именно навлизането на новата система, която обхваща всички в ЕС, беше сочено като една от причините България и Румъния да не са вече под отделен мониторинг на съдебната реформа и борбата с корупцията.
От черновата, видяна от репортер на „Ройтерс“, се разбира, че първоначалният общоевропейски механизъм е променен значително. Все още инициативата за наказателна мярка идва от Европейската комисия, но сега за прилагането ѝ ще е нужно квалифицирано мнозинство сред лидерите от ЕС в рамките на Европейския съвет. Първият вариант предвиждаше обратното – квалифицирано мнозинство да е нужно, за да се предотврати санкцията.
На практика това означава, че за страни като Унгария и Полша (критикувани заради политическа намеса в съдебната система) ще е по-малко вероятно да останат без финансиране, освен ако не изпаднат в пълна изолация. Освен това необходимостта от допълнителна стъпка за влизането на мярката в сила (гласуване в Европейския съвет) би могло да забави цялата процедура значително.
Германия, която е един от големите нетни донори на европейски бюджет, вече протестира срещу промените с мотива, че се отслабва контролът върху върховенството на закона, а оттам – и върху харченето на парите на европейските данъкоплатци.
Механизмът е само един от спорните пунктове в новия европейски бюджет, който ще се обсъжда през седмицата. Окончателният вариант трябва да бъде одобрен единодушно, но това едва ли ще се случи в близките дни.
