Руският президент Владимир Путин получи разрешение от парламента да използва войски в Украйна, съобщават световните агенции. Депутатите подкрепиха единодушно искането на държавния глава - 90 гласа "за".
Той се мотивира с нуждата от защита на етническите руснаци и персонала в стратегическата военна база, която Кремъл поддържа на полуострова.
Комитетът по отбрана и безопасност Съветът на федерацията (горната камара на Държавната дума) прие единодушно искането на Владимир Путин. В момента останалите депутати обсъждат темата.
„Подавам молбата за използване на въоръжените сили на Руската федерация на територията на Украйна до нормализирането на социо-политическата ситуация в тази страна”, обяви по-рано в официално съобщение държавният глава.
Още не е факт
Руският президент Владимир Путин още не е взел решение за изпращане на войски в Украйна. Това заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
"Разбира се, той ще взима тези решения с оглед на това как ще се развива ситуацията. Искам да се надявам, че ситуацията няма да се развива по този сценарий, по който се развива сега, сиреч по пътя на нагнетяване на обстановката и по пътя на създаване на заплаха за руснаците на полуостров Крим", каза Песков в ефира на телеканал "Россия 24".
На стартови позиции
Снимки в Instagram показват колони от военна техника, които минават през граничния пункт Балаклава.
И.д. президент на Украйна Олександр Турчинов обяви, че въоръжените сили на страната са поставени на най-високото равнище на бойна готовност. Той каза още, че властите са засилили мерките за сигурност около ядрените съоръжения, летища и други "стратегически обекти".
На извънредно заседание утре Върховната рада ще реши дали да обяви извънредно или военно положение.
"Неадекватното руско присъствие в Крим не е нищо друго освен провокация. Руските намерения да предизвикат ответна реакция от украйна се провалят. Ние сме напълно наясно, че планът е да се създаде една нова Осетия на територията на Украйна, със жертви, кръвопролития, война и граждански конфликт", заяви украинският премиер Арсений Яценюк.
По-рано днес външният министър на страната заяви, че Русия е отказала да преговаря във връзка с кризата. Киев е поставил корабите си в бойна готовност, а украинска база на полуострова е блокирана от тежковъоръжени войници.
Лидерът на УДАР Владимир Кличко обяви "генерална мобилизация" на украинците.
Председателят на екстремистката организация "Десен сектор" Дмитрий Ярош призова лидера на чеченските сепаратисти и терористи Доку Умаров да подкрепи с оръжие в ръце антируските исли в Украйна.
На 3 март Юлия Тимошенко заминава на посещение в Москва.
Кога Русия може да използва сила?
Според военната доктрина на Руската федерация, правомерна е употребата на сила като отговор на агресия спрямо нея и съюзниците й, опазване на мира според решенията на Съвета за сигурност на ООН и други структури за колективна отбрана, а също така и за защита на гражданите си, намиращи се отвъд пределите на страната.
Военна намеса на чужда територия се извършва с разрешение на президента, след като държавният глава получи одобрение за това от Съвета на федерацията. Текстът на решението на горната камара на Думата се предава в двудневен срок на президента.
Западни реакции
Американският президент Барак Обама предупреди Путин, че цената на военна интервенция може да бъде много висока.
Военният министър Чък Хейгъл заяви, че е говорил по телефона с руския си колега. Хейгъл, заедно с главнокомандващия Патрик Демпси и шефът на ЦРУ Джон Бренън бяха забелязани да напускат Белия дом след среща с държавния глава.
Ангела Меркел и Жозе Мануел Барозу също се обявиха срещу нарушаването на териториалната цялост на Украйна.
Британският външен министър Уилям Хейг заяви, че случващото се потенциално е "сериозна заплаха за суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Украйна".
По информация на Ройтерс, Съветът за сигурност на ООН ще се събере извънредно, за да обсъди ситуацията в Украйна. В понеделник външните министри на страните от ЕС ще заседават по същата тема.
Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун призова за незабавно възстановяване на спокойствието и за диалог при разрешаване на ескалиращата криза в Украйна, заяви говорителят му Мартин Несирки пред репортери.
Ръководителят на ООН скоро ще разговаря по телефона с руския президент Владимир Путин, за да обсъди обстановката, добави говорителят. "Той призова за незабавно възстановяване на спокойствието и за пряк диалог между всички засегнати страни за разрешаване на настоящата криза", изтъкна Несирки.
"Наличието на чужди сили и тяхното несанкционирано придвижване на територията на суверенна държава е силно притеснително. Президентът Плевнелиев призовава за прекратяване на всякакви провокативни действия, които могат да доведат до непоправими последствия както за региона, така и за международния ред", се казва в съобщение от прессекретариата на държавния глава.
Като през Студената война
Със своето изказване, че Русия "ще плати скъпо за своята политика", президентът на САЩ Барак Обама премина червената линия, той обиди руския народ. Това заяви зам.-говорителят на Съвета на федерацията Юрий Воробьов, цитиран от ИТАР-ТАСС.
Според него, руският посланик във Вашингтон трябва да бъде отзован.
На същата позиция бяха и останалите депутати от горната камара на парламента. Все още Владимир Путин не е взел решение за отзоваването на посланика.
Напрежението се трупа
През последните дни етническите руснаци от полуострова завзеха властта, като въоръжени мъже поеха контрола над министерства, сградата на телевизията и ред други важни обекти. По улиците на Севастопол бяха забелязани руски танкове.
Въздушното пространство над Крим е затворено, а летищата – окупирани. Въпреки това, още вчера военнотранспортни самолети кацнаха на тях и стовариха хиляди военни, за които се предполага, че са от елитна руска специална част.
Държавната Дума в Москва по-рано днес прие текста на призив към президента Владимир Путин да вземе „мерки за стабилизиране на обстановката в Крим. В документа се подчертава, че за целта държавният глава трябва да използва „всички налични възможности за защита на населението на Крим от произвол и насилие”.
Проруската власт на полуострова поиска помощ от Москва - призив, поддържан и от сваления президент Виктор Янукович.
В ред градове в рускоговорящата Източна Украйна се провеждат протести срещу новата власт в Киев, установена след свалянето на близкия до Москва президент Виктор Янукович. В Харков беше превзета сградата на местната администрация. 111 души пострадаха при сблъсъци с полицията.
Драматичните събития в Крим започнаха именно с гражданско недоволство.
Протест и в София
Украинци и демократични активисти се събраха на протест пред руското посолство в София. Те скандираха "Тук не е Москва" и "Крим - това не е Русия", като според качено в Интернет любителско видео, двама от участниците са били задържани. Причината - техният плакат влязъл в територията на посолството.